Липовото растение, Tilia, е дръвче с височина средно до 25 метра, със силно разклонена и гъста корона. Листата му са широки, с неправилна сърцевидна форма и назъбени ръбове. Нейните лечебни свойства са били познати от древността. Тя е била свещено растение за келтите и под нея те са провеждали своите събрания. Според техните вярвания дървото отговаря за това да се издаде справедливо решение и правдива присъда.
Липовият цвят е една от най-разпространените билки у нас, позната още от нашите баби и дядовци. Чаят от липов цвят зарежда организма с полезни вещества и лекува настинки. Дървото обикновено образува цъфтеж юни-юли, като в планинските области цъфти по-късно. Цветният прашец от растението е предпочитан от пчелите – липата е едно от най-полезните медоносни растения, от което се произвежда лек на вкус мед със златист оттенък.
Чаят от липа има леко диуретично действие, действа противовъзпалително и се използва за лечение на болести на дихателната система. С него могат да се правят билкови парни бани, да се използва за бани и да се правят гаргари с отвара. Приеман вътрешно чаят се използва за лечение на ларингит, бронхит, ангина и пневмония. Счита се, че спомага за понижаване на температурата и се използва за лечение на бъбречни заболявания, в комбинация с разнообразни билки. В народната медицина липовият цвят се използва при виене на свят, главоболие, епилепсия, а за външно лечение се използва при изгаряния, кожни обриви, ставни болки, хемороиди и шарка, както и за гаргара за възпаление на гърлото и устната кухина. Особено добре действа чаят срещу настинки, ако се комбинира с мед.
В козметиката липовите съставки се използват в успокояващи кремове и маски за лице. Някои фризьори препоръчват изплакването на косата с липов чай след измиване срещу косопад. Отварата се прави от три-пет супени лъжици наситнена суха дрога, изсипана в литър вряща вода. Запарката се оставя да кисне двадесетина минутки и се прецежда.