Щитовидна жлеза и околощитовидни жлези

Хомеостазата е равновесието между вътрешните процеси и промените във външната среда, което се постига чрез едновременното действие на две системи за регулация – нервната и ендокринната. Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които се намират в различни части на човешкия организъм. Те произвеждат химични вещества, хормони, които се отделят направо в кръвта, а оттам се пренасят из тялото. Всеки хормон въздейства върху определени органи или тъкани като променя техните функции. Ендокринните жлези чрез хормоните регулират всички основни жизнени процеси – обмяната на веществата, растежа, развитието, размножаването, а освен това влияят върху човешкото поведение. Функцията на жлезите с вътрешна секреция може да се наруши – да бъде понижена хипофункция, и повишена хиперфункция. Хормоналната регулация е по-бавен процес от нервната регулация, но с по-продължителен и траен ефект.

Жлези с вътрешна секреция са хипофизата, епифизата, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, надбъбречните жлези. Отделните жлези с вътрешна секреция не работят независимо една от друга, а функцията им е взаимосвързана чрез въздействието на хипофизата. Секретираните от хипофизата хормони контролират секрецията на хормони от други ендокринни жлези.

Щитовидната жлеза е най-голямата жлеза с вътрешна секреция. Тя регулира обмяната на веществата и развитието. Щитовидната жлеза се намира в началото на трахеята, под щитовидния хрущял на гръкляна. Тя има два дяла – ляв и десен, свързани помежду си с тесен провлак. Хормоните на щитовидната жлеза съдържат йод и ако организмът не консумира достатъчно от този елемент, тя се разраства и причинява т.нар. ендемична гуша. Един от хормоните на щитовидната жлеза се нарича тироксин, а недостатъчната му секреция в детска възраст води до изоставане в умственото и физическото развитие.

Хипофункцията на щитовидната жлеза у възрастни води до понижена обмяна на веществата, сънливост, бавна мисловна дейност. Секрецията на по-голямо от нормалното количество тироксин от щитовидната жлеза предизвиква базедова болест, отслабване на организма, повишена нервна възбуда. Повишената секреция на хормони от щитовидната жлеза води до намаляване на отделянето на отговорния за синтеза им хормон на хипофизата. Така намалява секрецията на тироксин и се осъществява обратна връзка – това е основен принцип в регулацията на дейността на жлезите с вътрешна секреция. От щитовидната жлеза се отделя и хормон, който оказва влияние върху обмяната на калций. Той се нарича калцитонин и стимулира образуването на костите.

Околощитовидните жлези са четири малки телца, две горни и две долни, с големината на оризово зърно, разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Те секретират хормон паратхормон, който влияе върху калциевата и фосфорната обмяна, а повишената секреция води до намаляване на съдържанието на калций в костите и те стават чупливи, като това може да причини остеопороза. Намалената функция на жлезата редуцира концентрацията на калциевите соли в кръвта и причинява свръхвъзбудимост на нервната система, което се изразява в мускулни спазми – тетания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *