Около 71% от децата до 6-годишна възраст имат кариеси на 3- 4 зъба, тези до 12 години имат средно по 3 кариеса, а при 18-годишните вече се наблюдават по 6 кариеса на постоянните зъби. Само около 1/3 от децата до 6-годишна възраст са без кариес, а при 12 годишните процентът спада до 22 пункта. При младежите до 18-годишна възраст само 35 са със здрави венци. Това са резултати от голямо скрининговото проучване, което е проведено от специалисти по детска дентална медицина сред 21 160 деца от различни региони на България. Изводът на денталните специалисти е, че оралният статус на българските деца изобщо не е добър. Според тях получените данни не са никак оптимистични, защото проблемите, които са натрупани в детска възраст, водят до проблеми по-късно. Според проучвания, във възрастовата граница от 35 до 44 години кариесите са около 17, при това много от тях не са излекувани напълно. Също така данните показват, че екстракциите на зъби в млада възраст са много чести. Още по-лоша картина се наблюдава при възрастните над 60 години. Около 20% от тях са с изцяло обеззъбена горна челюст, 17% са с изцяло обеззъбена долна челюст, а 13% са тотално обеззъбени.
На базата на тези данни зъболекарите заявяват, че българите имат лошо орално здраве и дентална хигиена. Това се дължи на много фактори, но най-същественият е, че разходите за дентална помощ в държавата са в пъти по-ниски в сравнение с други държави. Според експертите, влагането на 1 лев в орална профилактика води до спестяването на 20 лева в бъдещи разходи. Те отчитат като успех силанизирането на постоянните дъвкателни зъби на над 50 000 деца. Най-висок обхват на силинизирани зъби на деца има в областите София-град, Варна, Пазарджик, Пловдив и Перник, а най-нисък – в Търговище, Ловеч, Плевен и Ямбол. Отлични резултати са постигнати в област Сливен, където над 95% от децата до 6-годишна възраст са със силанизирани зъби, което ги предпазва от кариеси.
Третият етап от националната програма вече е завършен и предстои финализиране на проекта през 2014 г. Постигнатите до този момент резултати дават основание да се очаква добър краен ефект, а тази първа по рода си национална програма може да стане стабилна основа за изграждане на нови политики в сферата на денталното здраве. Тя може да даде тласък на други инициативи, които да спомогнат за подобряване на денталното здраве на останалите възрастови групи от населението. Тъй като всички данни сочат, че оралното здраве и хигиена на българина са повече от обезпокоителни, програмите за превенция могат да спомогнат за редуциране на разходите. Те обаче трябва да са добре планирани логистично, да имат обезпечен финансов ресурс и по тях да работят дентални лекари от цялата страна.