На старта в сезона на гриповете сме, ето какво трябва да знаете за Имунната система: / част 1

Имунната система е съвкупност от голям брой жлези, органи и произвежданите от тях клетки и белтъци. Основната им функция е разпознаването и неутрализирането на всички чужди за организма вещества (антигени), които могат да представляват заплаха за организма. С други думи казано, имунната защита действа на принципа предпазване на „своето” и унищожаване на „чуждото”. Особено важно за целта е разпознаването – прецизна функция, без която имунната система може да нападне собствените ни клетки. За щастие природата е измислила мъдър метод, чрез който да извърши това. Този метод е свързан с химическите маркери, наречени антигени, които всяка клетка съдържа. Тези антигени могат да се сравнят с лични документи. Ако имунната система „забележи” подозрителен субект (чужд антиген на вирус), тя първо „иска личните му документи”, за да се разбере въпросната клетка дали е собствена или „нашественик”.
В имунната система участват тимусната жлеза, далакът, костният мозък, лимфните възли, а също и клетките непосредствени участници в имунната защита – макрофагите, В- и Т-лимфоцитите, фагоцитите и други, както и антитела с белтъчна основа – имуноглобулини, цитокини, лимфокини и други. Когато организмът на здрав човек е нападнат от чужди антитела целта на белите кръвни телца е да ги неутрализират. Най-активни в това отношение са В- и Т-лимфоцитите, които произвеждат имуноглобулините.
По сложност имунната ни система може да се сравни с нервната система, с която тя е в тясна взаимовръзка. Имунната система не само произвежда антитела срещу различните болестотворни микроорганизми, но и може да запамети как се произвеждат тези антитела години наред т.е. създава имунитет срещу тях. Имунната система осъществява регулация на имунния отговор до оптимално за организма ниво. Но различни фактори могат както да отслабят, така и да засилят имунната система.

ЗАБОЛЯВАНИЯ
Всички травми и заболявания оказват влияние върху имунната система. Не е задължително обаче това влияние да е негативно. Лекият вирус или настинка може да не отслаби имунната ви защита, а напротив. На този принцип действат повечето ваксини. Разбира се, това не означава да се разболявате, за да подсилите имунната си система. Всяко по-тежко, продължително и често разболяване отслабва съпротивителните ви сили.
Освен, че заболяванията въздействат върху имунната система има и заболявания на самата имунна система. Те се разделят в две големи категории: имунодефицитни заболявания и автоимунни заболявания.
Имунодефицитни заболявания. Това са заболявания на имунната система, при които части от нея не реагират адекватно в дадени ситуации. Те могат да бъдат вродени или придобити.
Вродените имунодефицитни заболявания се дължат на различни генни дефекти предавани предимно по наследство. Най-чести са случаите на хора с недоразвита тимусна жлеза или нарушения в В- или в Т-лимфоцитите (рядко в комбинация). Тези заболявания се диагностицират в ранна детска възраст, а някои за съжаление са несъвместими с продължителен живот.
Различни фактори като лоши условия на живот, недохранване, авитаминоза, различни вируси и токсини могат да доведат то придобити имунодефицитни заболявания. Най-тежкия имунен дефицит се причинява от вируса HIV (Human Immunodeficiency Virus) и е означени като синдром на придобита имунна недостатъчност – СПИН. Този вирус унищожава клетките на имунната система и болните могат да стигнат до летален изход от принципно безобидни инфекции.
Автоимунни заболявания. При автоимунните заболявания е нарушена функцията на имунната система за „разпознаване на своето”. В резултат клетките на имунната система нападат клетките на един или няколко органа. Популярно автоимунно заболяване е диабет тип І, при който се засягат клетките, синтезиращи инсулин в лангерхансовите острови на панкреаса. Списъкът обаче е дълъг: ревматоиден артит, множествена склероза, тиреоидит на Хашимото, базедова болест, болест на Адисон, лупус и много други.
Причината за автоимунните заболявания не е изяснена напълно, но е съчетание от генетична предизпозиция и влияние на околната среда – отключват се най-често от стрес. Лечението е само симптоматично и включва нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и имуносупресори. Целта им е да намалят възпалението и да отслабят имунната система, което обаче може да доведе до усложняване на състоянието и от най-банална инфекция.
Други нарушения на имунната система, при които тя играе болестотворна роля са алергичните заболявания. При тях имунната система проявява свърхчувствителност спрямо някои външни антигени, означавани в случая като алергени, които са приципно безобидни – домашен прах, полени и други. Най-честите алергични заболявания са сенната хрема, астмата и различни кожни заболявания.
В съвременния начин на живот преобладават факторите, които отслабват имунната система, затова трябва от една страна да ги сведем до минимум, а от друга – да подсилим имунната си система.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *