Великден, най-големият православен празник

Възкресение Христово е най-големият и най-светлият празник за православните християни, докато католиците предпочитат Коледа. Великден представя най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупва греховете на човечеството, а с възкресението Си дава надежда за живот след смъртта.

Събитията, които са свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха, затова честването на Великден е свързано с празника. Поради връзката му с лунния календар, Пасха е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Има обаче едно древно правило, според което Великден не трябва да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около Пасха и винаги след деня на равноденствието. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Спрямо Великден се определят подвижните църковни празници, докато за постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на григорианския календар.

Защо католици и православни празнуват Великден на различни дати

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския.

На Запад изчисленията за празника са спрямо 21 март – денят на действителното равноденствие, а тъй като Юлианският календар изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на равноденствието се падне след 4 април, двете църкви честват Великден на една дата, но ако пълнолунието е между 21 март и 4 април, католическият Великден се пада много по-рано от този на православната църква, като понякога тази разлика достига цял месец. Тази година двете дати не съвпаднаха, за разлика от 2011 година.

Великденски пост

Великденският пост продължава осем седмици. По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие, венчавките. Позволява се консумация на риба в петъците.

Страстната седмица


Страстна седмица, Седмицата на страданията, е последната седмица от живота на Исус Христос. Тя започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик, като тя завършва с деня на Възкресението. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят християните и носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и прекратяват Великденския пост като изяждат яйцето. Поздравът е ‘Христос возкресе’, а отговорът е ‘Воистина возкресе’. Тъй като Христос възкръсва на третия ден от смъртта си, неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието.

От всички дни на Страстната седмица, Разпети петък поставя най-много ограничения. На този ден никога не се боядисват яйцата, не се работи, не се яде и не се пие, тъй като тогава е разпнат Исус. В петък не трябва да се подхваща каквато и да е работа.

Великденски яйца

Великденските яйца може да са разноцветни, но първото задължително трябва да е червено. Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца, но има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция, като символ на раждането на живота. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отива в Рим, за да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Мария Магдалена казала на императора думите ‘Както това яйце трябва да умре, за да се излюпи пилето, така и Христос умря, за да възкръсне за вечен живот’. Археологически разкопки показват, че в Европа яйца са боядисвани още през Х-ХI век. В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, а с него се рисува кръстен знак на челата на децата, за да са здрави. Някога хората са използвали натурални отвари за оцветяване – риган, цвекло и кромидени люспи за червено, морков за оранжево, коприва за зелено, орехи за жълто. Освен великденски хлябове се изработват и козунаци. За първи път козунак се замесва през 17 век във Франция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *