Болестта пролапс на гениталите е от многото болести, които се „подмладява“ и засяга все по-млади пациентки. Според гинеколози заболяването се диагностицира при 10% от жените до 30-годишна възраст, а при 40% от жените от 30 до 45 години и дори половината от пациентките в по-напреднала възраст. Тя е една от най-разпространените болести на женската репродуктивна система. Известна е още от времето на Хипократ, но и до днес медицината търси логично обяснение за причините и механизма на развитие на болестта.
Заболяването се дължи вероятно на неспособността на мускулатурата на таза и маточните връзки да задържат половите органи в тяхната обичайна позиция. При най-малко физическо напрежение, което е съпроводено с напрягане на мускулите на корема, диафрагмата и таза се повишава налягането в коремната кухина и вътрешните органи, в резултат на което вътрешните полови органи се отпускат и слизат надолу. В тежки случаи шийката на матката, а дори и самата матка може да се смъкнат до нивото на входа на влагалището.
В първоначалните стадии на заболяването жената може и да не разбере за неговото съществуване и чак при преглед от гинеколог да се установи диагнозата. Най-често срещаните симптоми са неконтролируемо уриниране при кашлица, кихане, смях, скокове, вдигане на тежести и невъзможност за задържане на газове и екскременти.
Процесът на смъкване на вътрешните полови органи е постепенен и има прогресиращ характер. Без никакво лечение заболяването не може да изчезне само, а може да стане по-тежко. Жени с това заболяване имат болки и тежест в долната част на корема, и усещат дискомфорт при ходене. Половината от жените с тази диагноза изпитват болки по време на полов акт.
Когато матката се отпуска надолу, тя повлича разположените около нея пикочен мехур и право черво, което води до проблеми с тяхното функциониране. Според гинеколози заболяването може да се дължи на тежък физически труд, въпреки че в днешно време жените полагат много по-малко такъв труд, а патологията на заболяването не намалява. Според тях бременността също оказва роля за появяване на болестта. По-голяма част от жените, които имат заболяването са имали поне едно раждане. Рискът за заболяване се увеличава от усложнения по време на бременността и раждането. За момента болестта се смята за нелечима. В началните стадии може да преодолее с физически упражнения за укрепване на мускулите на таза. Хирургическата намеса се смята за най-ефективното лечение. То се подбира индивидуално като се отчитат различни фактори като възраст и тежест на пролапса. В повечето случаи жените с пролапс могат да възвърнат своя нормален активен живот.