За първи път в България е регистрирано заболяването моргелоза. Пациентите, които страдат от тази загадъчна болест се оплакват от незарастващи рани, в които се появяват подобни на косми власинки. В световен мащаб досега са регистрирани около 15000 души с такова заболяване. Най-честите симптоми на болестта са хронична умора, загуба на краткосрочната памет, неясно мислене, хиперактивност или хипоактивност, спонтанно появяващи се кожни лезии със силен сърбеж, липса на либидо, трудно писане, неспособност за концентрация, депресия, дезориентация, тромавост и възпрепятстване на речта. Според лекари психиатри моргелозата е типичен пример за „модна болест“. Пациентът вярва, че е заразен, без това да е вярно. Затова се налага в такива случаи няколко специалисти от различни направления в медицината да обединят усилия. Доцент д-р Каменна Вутова, която е паразитолог в Националната болница по инфекциозни болести, споделя от нейния опит, че пациентите са убедени, че страдат от паразитно заболяване, при което в тялото им влиза или излиза нещо, което го разболява.
Всъщност тези рани са провокирани от самите пациенти и когато те дават материал за изследване с микроскоп, се оказва, че това са мъртви кожни клетки и власинки от възглавниците и дрехите. Също като другите специалисти, доцент Вутова свързва моргелозата с паразитофобиите. Най-често пациентите са безработни мъже и жени, които живеят сами. Според доцент Жана Казанджиева, специалист по дерматология, моргелозата е болест, но не на кожата, както си мислят пациентите, а на психиката. Диагностицирането на проблема е лесно, но всъщност болните пациенти не приемат за вярна диагнозата от лекуващия лекар. Така се получава, че нищо не може да ги разубеди, че нямат паразити. Сърбежът на кожата е просто симптоматика, а и механизмите й не са изучени докрай.
При използването на подходящо лечение, някои от симптомите на болестта могат да бъдат премахнати. Болните пациенти и лекарите отричат взаимно дефинирането на болестта, тъй като лекарите смятат, че това не е болест, а въображаема паразитоза, а болните твърдят, че медицината е безсилна и не могат да бъдат излекувани. Затова болните са си направи своя социална мрежа, в която си помагат един на друг. Те се обединяват във фондация срещу високомерието на медицината. Целта на фондацията е болните да получат внимание и здравни грижи, от които са убедени, че се нуждаят за своята болест.