Туберкулоза

Туберкулозата е хронично възпалително заболяване, което засяга предимно белите дробове. Заболяването е известно още от древността, като е доказано, че болестта е съществувала преди 18 000 години. Доказателства за съществуване на туберкулоза са открити при египетските мумии. Причинителят на заболяването е бацилът Mycobacterium tuberculosis. Той е идентифициран през 1824 година от Робърт Кох, в резултат на седемнадесетгодишен труд.

Източници на заразата обикновено са хора, които са болни от това заболяване или животни, както и техните продукти. Инфекцията най-често прониква през дихателните пътища. Например болният кашля или киха, и отделя туберкулозни бактерии в пространството около него. Човекът, който стои непосредствено до него може да се зарази по въздушно-капков път, тъй като в пръските при храчене и кашляне се съдържат милиони бактерии. Човек може да се зарази с туберкулоза и като консумира мляко от болни крави или продукти, които са произведени от него.

Първите симптоми на заболяването са лесна умора, поддържане на температура около 37-38 градуса, липса на апетит, обилно нощно потене и обща физическа отпадналост. За белодробната форма на заболяването е характерна продължителна кашлица, която в началото има сух характер и е предимно през нощта, а по-късно с напредването на болестта започват да се отделят различни по вид храчки. Храченето на кръв е знак за напреднала форма на заболяването.

В около 16% от случаите заболяването може да протече напълно без симптоми. У възрастните хора то може да наподобява друго инфекциозно заболяване. При диагностициране на заболяването се използва квантиферонов тест, който се характеризира с висока чувствителност спрямо туберкулозните бактерии. Лечението на болните обикновено е в болница, в специално отделение. На болния се прилагат противотуберкулозни медикаменти като стрептомицин, ПАСК, ИНХА 17, витамини, дидротенат, тубоцин, кортикостероиди, калциеви препарати и други. Лечението на туберкулозата е продължително, като продължава до настъпване на крайно подобрение на пациента. След като се премине този етап от лечението се провежда задължително диспансеро-амбулаторно лечение, тоест болните подлежат на системен контрол, тъй като са вирусоносители. Когато заболяването е в начална фаза прогнозата за пациента е добра. При закъсняло лечение могат да настъпят усложнения и затова прогнозата е неблагоприятна. Профилактика на заболяването включва ваксиниране на бебетата след 48-ия час от неговото раждане и след това реимунизиране на 7, 11 и 17-годишна възраст. Важна част от превенцията на болестта са пълноценно хранене, което е богато на витамини и белтъчини, практикуване на физически упражнения, поддържане на лична хигиена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *