Мисо, Miso, е подправка с големи традиции в Япония. Тя е класифицирана като една от най-полезните храни в света. Представлява лепкава и гъста паста с наситен аромат и солен вкус. Пастата се образува в процеса на ферментация на ориз, ечемик или най-често соя. Зърната на изброените храни се накисват в смес от сол, вода и специален вид плесенна гъба, която е наречена кохи. Хранителните и вкусовите характеристики на мисото се определят от продължителността на ферментация, която трае няколко седмици или дори години. Още от 7 век мисото е неделима част от кухнята на Япония.
В мисото се съдържат минерали цинк, манган, мед и магнезий, витамини В12 и К, сапонини, протеини и изофлавони. В 100 грама от храната се съдържат 5,5 грама фибри, 12 грама белтъчини, 6 грама мазнини, 27 грама въглехидрати и 220 килокалории. Супата с мисо съдържа пробиотични съставки, които са подобни на тези в киселото мляко.
Класифицирани са няколко вида мисо:
– соево мисо – приготвя се само от соя и има ниско съдържание на въглехидрати;
– червено мисо – приготвя се соя, ечемик и ориз, ферментира в продължение на 3 години; този ви мисо се отличава с най-високи дози на протеини;
– бяло мисо – цветът на храната се дължи на голямото количество ориз Коджи в нея; има сладък вкус и бързо ферментира, само за няколко седмици; отличава се с най-високо съдържание на въглехидрати;
– широмисо – характеризира се с много тъмен, почти черен цвят; има много солен вкус и се приготвя от ечемик и соя; отличава с по-ниската си цена от другите видове мисо; процесът на ферментация отнема от една до три години.
Мисото стимулира секрецията на храносмилателни сокове в стомаха, като спомага процеса на храносмилане. Според специалисти подправката подобрява качеството на кръвта и лимфата. Високото съдържание на антиоксиданти в нея редуцира опасността от появата на опасни болести, като рак. Мисото понижава високите на нива на холестерола и повишава защитните сили на организма. Това е много ценна храна за вегитарианците, защото в нея се съдържа ценният витамин В12, който обикновено се среща в животинските продукти и много рядко може да се включи в строга вегетарианска диета.