Морковът (Daucus carota) е кореноплоден зеленчук, който включва около 60 вида и е разпространен основно в района на Средиземноморието, но също в Америка, Африка, Австралия. Отглежда се заради кореноплода, който е месест и в зависимост от сорта има закръглена, конусовидна, вретеновидна или друга форма с червена, жълто-червена, жълта или бяла окраска. През първата година морковът образува кореноплод, а втората година оформя семена и цветове. Лечебните характеристики на морковите са известни още на древните гърци, а Хипократ и Гален ги препоръчват като противокашлично, болкоуспокояващо и противовъзпалително средство. По - късно арабският лечител Авицена също  прилага морковите при лечението на някои заболявания.

Морковът съдържа средно 88.8% вода, 0.2% мазнини, 8.2% захари, скорбяла, 1% целулоза. Той включва в състава си витамини и минерали - витамини A, C, E, витамини от B групата, витамин К, желязо, фосфор, калий, манган и селен, ензими, етерични масла. Зеленчукът е един от основните растителни източници на бета каротин, от който организмът произвежда провитамин A, като почти изцяло покрива дневната доза чрез сто грама зеленчук – 93%. Именно заради този мощен антиоксидант, морковът е много полезен за зрението и за кожата. Зеленчукът не съдържа почти никакви мазнини и може да се използва по време на диета, но има  една тънкост – тъй като витамин А е мастноразтворим, винаги трябва да го консумирате с малко растителна мазнина или шепа ядки, за да може организмът ви да усвои пълноценно антиоксиданта. Морковите имат сравнително малко целулоза, която в по-голямо количество се намира в сърцевината, а по-малко в кората, но това е добра новина за хората, които страдат от гастрологични заболявания, тъй като грубата целулоза дразни тракта.

 Морковите се препоръчват при сърдечно-съдови заболявания и хипертония, тъй като ускоряват изхвърлянето на вода от организма. Сокът от моркови е един от най-полезните, самостоятелно или смесен с други сокове. Той помага срещу заболявания на червата и стомаха, а кърмачките могат да го пият за увеличаване на млечната секреция. Пресният сок от моркови е особено полезен за бременните жени и кърмачетата, тъй като засилва разтежа и предпазва от простудни заболявания. На малките деца сокът може да се дава още от втория-третия месец, най-напред разреден с вода.

Морковите могат да се използват за профилактика и лечение на зрителни смущения, т. нар. кокоша слепота, при физическа и психическа умора, и при възстановяване след инфекциозни заболявания, анемии и заболявания на лигавицата на стомаха и червата. Може да се използва за лечение на камъни в бъбреците, като се пие в продължение на няколко месеца, 3 - 4 пъти на ден, по 1 супена лъжица сок от морков. Противопоказанията са сравнително малко – не трябва да се използва от хора с язвена болест в остра форма, изострени ентероколити, индивидуална непоносимост. Прекомерната употреба на сок от  моркови може да доведе до жълтооранжево оцветяване на дланите и стъпалата, но оцветяването не е необратимо. Бета каротинът има още една важна роля, той предпазва кожата от стареене и я защитава от UV лъченията. Той е безопасен за организма, тъй като неизползваният бета каротин се изхвърля в процеса на обмяна на веществата. За хората с хроничен запек морковът има лек слабителен ефект. Пресният сок от моркови се препоръчва и за гаргара на зачервено гърло. Приложен локално във формата на каша, пресният морков действа благоприятно срещу слънчеви изгаряния. Сокът от моркови е много полезен за децата, които изостават във физическо и умствено развитие - той стимулира белтъчния синтез, подобрява кръвоснабдяването и насищането на тъканите с кислород.

Най-подходящите методи за кулинарна обработка на морковите са задушаването и варенето, тъй като те гарантират максимално извличане на каротина. Сокът от моркови можете да използвате в комбинация с други плодови и зеленчукови сокове, които подсилват неговите качества и вкус. Много приятни на вкус комбинации са със сок от ябълка, цвекло, портокали, кресон, краставици, джинджифил, домат, чушка, керевиз, спанак, копър, магданоз, зеле.