Соргото, Sorghum, представлява род тревисти растения от семейство Житни. Към този род спадат повече от 65 разновидности диви и култивирани растения. Култивираните растения се използват за храна, силаж, захарен сироп, за добиването на нишесте, зърнен фураж и производството на спирт и метли. Самото растение се отличава от другите с високата си сухоустойчивост и поради тази причина го наричат „камилата на растителния свят“. Познато е под името метлина, мътлар, метла, татар и цирък. Соргото представлява основна култура в страни с тропически климат, особено в африканските държави. В световен мащаб добивът на растението заема 4-та позиция сред житните култури, след пшеницата, царевицата и ориза.
В химичния състав на соргото участват витамини ниацин, рибофлавин и тиамин, елементи натрий, калий, калций, фосфор и желязо. Откриват се още глицин, левцин, изолевцин, серин, триптофан, аланин, аргинин, валин, тирозин, аспарагинова и глутаминова киселина. В 100 грама сорго се съдържат 11.3 грама белтъчини, почти 75 грама въглехидрати, 3.3 грама мазнини, 339 калории и никакъв холестерол.
Повечето видове на растението се използват за храна, например като соргов сироп или зърно, за фураж, за производство на биогорива и алкохолни напитки. Благодарение на сухоустойчивите си качества то играе важна роля в земеделието на сухите райони на Южна Азия, Африка и Централна Америка. За голяма част от индийците безквасовият хляб от сорго е основна храна. В северните части Китай растението се е използва като основен заместител на пшеница за производството на брашно. Също така от него се произвежда популярната в онази част на света алкохолна напитка маотай. В Африка соргото е основна съставка в производството на бира, която е традиционна напитка на племето зулу. В арабските страни растението се използва за производство на хлебни изделия. В България захарното сорго се отглежда заради сладкия сок в стъблата му, който може да се извлече от тях с пресоване. След това полученият сироп се сгъстява на огън без към него да се добавя захар и се получава така нареченият маджун. От сорта тарахумара пукливо бяло могат да се приготвят пуканки, които имат предимство спрямо пукливата царевица, че техните люспи не се лепят по зъбите.