Сорго от тропическите части на света

Соргото, Sorghum, представлява род тревисти растения от семейство Житни. Към този род спадат повече от 65 разновидности диви и култивирани растения. Култивираните растения се използват за храна, силаж, захарен сироп, за добиването на нишесте, зърнен фураж и производството на спирт и метли. Самото растение се отличава от другите с високата си сухоустойчивост и поради тази причина го наричат „камилата на растителния свят“. Познато е под името метлина, мътлар, метла, татар и цирък. Соргото представлява основна култура в страни с тропически климат, особено в африканските държави. В световен мащаб добивът на растението заема 4-та позиция сред житните култури, след пшеницата, царевицата и ориза.

В химичния състав на соргото участват витамини ниацин, рибофлавин и тиамин, елементи натрий, калий, калций, фосфор и желязо. Откриват се още глицин, левцин, изолевцин, серин, триптофан, аланин, аргинин, валин, тирозин, аспарагинова и глутаминова киселина. В 100 грама сорго се съдържат 11.3 грама белтъчини, почти 75 грама въглехидрати, 3.3 грама мазнини, 339 калории и никакъв холестерол.

Повечето видове на растението се използват за храна, например като соргов сироп или зърно, за фураж, за производство на биогорива и алкохолни напитки. Благодарение на сухоустойчивите си качества то играе важна роля в земеделието на сухите райони на Южна Азия, Африка и Централна Америка. За голяма част от индийците безквасовият хляб от сорго е основна храна. В северните части Китай растението се е използва като основен заместител на пшеница за производството на брашно. Също така от него се произвежда популярната в онази част на света алкохолна напитка маотай. В Африка соргото е основна съставка в производството на бира, която е традиционна напитка на племето зулу. В арабските страни растението се използва за производство на хлебни изделия. В България захарното сорго се отглежда заради сладкия сок в стъблата му, който може да се извлече от тях с пресоване. След това полученият сироп се сгъстява на огън без към него да се добавя захар и се получава така нареченият маджун. От сорта тарахумара пукливо бяло могат да се приготвят пуканки, които имат предимство спрямо пукливата царевица, че техните люспи не се лепят по зъбите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *