Лешникът, Corylus, е плод на многогодишното растение от тип дърво леска, което е разпространено в умерения пояс на Северното полукълбо. Съществуват над 100 разновидности и сорта лешници, като всички те могат да се използват за храна от хората, но със стопанско значение са само сортовете цариградски и обикновен лешник. Доказано е, че лешниците произхождат от Турция, която е и най-големият производител на тези ядки. Другите големи производители на лешници са САЩ, Испания и Италия. Те са популярна храна още от Древността. Според китайски ръкописи, още преди 5000 години лешниците са били ценна земеделска култура, която освен като храна е била използвана като лекарствено средство. Латинското им наименование corylos произлиза от гръцката дума korys, която означава шлем.
Лешниците са много богати на ценни хранителни вещества. В тях се откриват витамини В1, В2, В6, В9, С и Е, елементи мед, магнезий, калий, фосфор, калций и много фибри. Освен това те съдържат липотропните вещества лецитин, метионин и холин, пантотенова киселина и ненаситени киселини. В 100 грама лешници се съдържат 62.5 грама мазнини, 7.1 грама вода, 17.4 грама белтъчини, 7.2 грама въглехидрати, 2.6 грама минерални вещества, 9.4 грама фибри, 4.9 грама захари, 405 мг фосфор, 372 мг калий, 116 мг магнезий, 200 мг калций и 0 грама холестерол.
Специалистите по хранене съветват да се хапват лешници поне веднъж седмично, заради богатото съдържание на ненаситени мастни киселини в тях. Те са много ценни за организма, защото участват в много метаболитни процеси. Една порция от 30 грама лешници на ден е напълно достатъчна. Съвременни изследвания са показали, че ако те се консумират умерено, допринасят за здравословното състояние на сърцето. Съдържащият се в тях богат комплекс от полезни вещества прави лешниците подходящи за консумация от хора, които страдат от анемия, туберколоза, захарен диабет, камъни в бъбреците и жлъчката, възпаления на пикочните пътища. Освен това ядките на леската имат лек алкализиращ ефект. Лешниците съдържат много малко целулоза и други несмилаеми вещества, което улеснява тяхната обработка в стомаха и увеличава усвояването на ценните хранителни вещества от тях.