Оризът: Хлябът на Изтока

Оризовата култура, Oryza sativa, е основна стопанска култура за 2/5 от световното население. Производството му осигурява годишно по 85 кг на всеки жител на планетата. За храна се употребяват оризовите зърна, след като се почистят, като преди това трябва да се сварят. Те се отличават с високата си хранителност – съдържат 75–85 % сложни въглехидрати и 5–10 % протеини, но не съдържа много мазнини. Тези два компонента са с много висока усвояемост от организма, около 96 % от тях се усвояват напълно, поради което храненето с ориз се възприема за високо ефективно от хранителен аспект.

Оризът е една от най-старите земеделски култури в света. В Индия и Китай се отглежда от дълбока древност, вероятно от повече от 14 хиляди години, както показват намерените култивирани оризови зърна в Южна Корея. Според някои учени е култивиран в Китай преди шест хиляди години. В Европа културата е пренесена през VII в. От маврите по време на завладяването на Испания, а в Америка – през XVII в. от испанците.

Освен за храна, оризът се използва като суровина за производство на спирт, пудра, бира, саке, както и във фармацевтичната промишленост. В света се засяват около 1.4 млд. декара, от които 400 млн. са в Индия. Други големи производители са Китай, Индонезия, Япония, а в Европа се отглежда в най-южните страни, като Франция, Испания, Италия и Гърция. От ориза се изготвя оризово брашно, което е бедно на мазнини, протеини и целулоза, поради което има диетични качества. Поради липсата на глутен, брашното от ориз не може да се използва за печене на хляб, но е подходящо за хората, които са алергични към тази съставка в храната.

Оризовото зърно има няколко външни обвивки, които са богати на витамини и минерали. Според степента и методите на отстраняването им, се обособяват няколко разновидности – кафяв, който е пълнозърнест, кафяв напарен, бял, бял напарен, бял полиран и бързосваряващ се бял. Най-полезен е пълнозърнестият ориз, тъй като от него се премахва само люспата. По този начин хранителните му качества се запазват максимално. Белият ориз, който у нас е най-разпространен, подлежи на значителна преработка. Той се сварява бързо и има мек вкус, но по време на преработката се губят огромна част от витамините и минералите. Кафевият ориз изисква повече време за сваряване и има малко по-нетипичен вкус, но е естествен източник на фибри, витамини от групата В и минерали. Той е с много нисък гликемичен индекс, тоест абсорбира се бавно и не води до покачване на нивото на кръвната захар.

Свареният ориз без сол и оризовата вода, в комбинация с пресни плодове и зеленчуци, може да се консумира за прочистване на организма. Заблудата, че съдържащото се в него нишесте води до натрупване на подкожни мазнини е неоснователна. За да не се слепва и за да има по-добър вкус, сложете във водата за варене резенче лимон или лимонов сок. За да направите по-вкусен ориза за гарнитура, прибавете в кипящата вода сок от половин грейпфрут или смес от доматен сок и вода в равни части.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *