Кафето – обичано и оспорвано

Препоръчваме Ви:

Кафето е една от най-употребяваните напитки по света, наред с чая и водата. То се изготвя от сварените изпечени семена на някои видове кафеено дърво. Растението е разпространено в над 60 страни по света, но за негова родина се счита Етиопия. Суровото кафе е една от най-важните селскостопански стоки за международната търговия, тъй като е най-важният експортен продукт за десетина държави. Напитката е толкова популярна по света заради съдържанието на кофеин, който действа тонизиращо.

Плодовете на кафееното дърво съдържат зърната кафе в сурова форма и се добиват от няколко вида малки вечнозелени храсти. Всички видове кафе принадлежат към голямото семейство Брошови. Двата най-често отглеждани вида са Coffea arabica и Coffea canephora, от който се добиват зърната робуста. Те се отглеждат основно в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка. Незрелите плодчета са зелени, а като узреят придобиват червен цвят. След като узреят, те се обират и изсушават, а семената се изпичат в различна степен, според търсения вкус, смилат се и се сваряват, за да се получи напитката кафе. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе Мока е наречен така на името на йеменското пристанище, от което е тръгнало разпространението на кафето по света през XVI-XVII век. Любопитен е фактът, че скандинавските страни водят класацията за консумация на напитката, като статистиката за Финландия сочи 11 килограма на човек, а в Съединените американски щати тази стойност е 4 килограма.

Смята се, че тонизиращият ефект на семената на кафееното дърво е открит в ЙеменСмята се, че тонизиращ и североизточните части на Етиопия, а по-късно започват да го отглеждат и в Арабския свят. Най-старото достоверно сведение за пиене на кафе е от средата на XV век, в суфийските общности в Йемен. Вероятно през XIV век търговци на роби пренасят кафе от Етиопия в Арабия. Първоначално разпространението на кафето извън Африка и Азия ставало бавно, а напитката се използвала основно срещу умора. Дълго време тя се считала за скъпа и недостъпна стока. В опита си да запазят съставката в тайна, арабите отказвали да изнасят сурови кафени зърна, с оправданието, че ако не са предварително обработени, те се повреждат. От мюсюлманските страни кафето се разпространява в Италия, а след това и в останалата част от Европа, а по-късно и в двете Америки.

Днес Бразилия е един от основните износители на продукта, а много хора смятат именно южноамериканския континент за роден на кафето. Всъщност Бразилия получила първите кафеени растения по необичаен начин. През XVIII век се породил конфликт между френска и холандска Гвиана, а за решаването му бил извикан бразилски посредник. Част от делегацията бил Франческо де Мело Палета, който се сприятелил с местния губернатор и го помолил за фиданка кафе. Износът на растението обаче бил забранен и затова му било отказано. На празничен банкет обаче жената на неговия нов приятел му подарила букет, в който била скрила няколко резници от кафеения храст. Именно те дават началото на кафеените плантации на Бразилия.

В Африка и Йемен кафето се използва в някои религиозни церемонии, поради което до края на 19 век Етиопската православна църква не допуска употребата му за светски цели. В Османската империя през XVII век кафето е било забранено, а в Европа то е било свързвано с политически заговори. Наименованието на кафето в повечето европейски езици произлиза от османски турски език, kahve, а то – от арабското kaya. Една от легендите за откриването на кафето е за етиопския пастир Калид, който забелязал активността на козите, които пасат от листата и плодовете на някакво храстче, а след като опитал, той самият почувствал прилив на енергия.

Ползите и вредите от кафето са предмет на множество диспути, сред обикновените хора и сред експертите. Редица изследвания доказват, че напитката има множество здравословни свойства, макар че според учените е въпрос на количество. Те препоръчват ежедневната доза кафе да не надвишава една-две чаши от горещата течност. Кафето е източник на антиоксиданти, полифеноли, които наутрализират свободните радикали в обмяната на веществата. Счита се, че кафето редуцира рисковете от Паркинсон, а множество експерти отричат то да повишава кръвното налягане, което е един от най-често преписваните ‘грехове’ на напитката. Заради това, че съдържа допамин, кафето има способност да повишава настроението. Той обаче може да доведе до пристрастяване към напитката. Добре е кафето да се пие след хранене, не на гладно, тъй като стимулира храносмилането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *