Препоръчваме ви:
Бананът е дървоподобно растение, което обаче всъщност е тревисто по характеристики, но поради немалките си размери растението често погрешно е наричано дърво или палма. Родът Банан, Musa, принадлежи към семейство Бананови. За консумация се използват продълговатите плодове на дървото, които зреят на снопчета. Бананът е едно от най-древните култивирани растения – те са използвани от праисторическите хора в Югоизточна Азия и Западна Океания, около 5000 година пр.н.е, а може би дори три хилядолетия по-рано. За негова родина се смята Малайският архипелаг, а множество видове диворастящи банани могат да се открият и днес в Папуа-Нова Гвинея, Малайзия и Филипините. През 1402 година португалците пренасят бананите от района на Гвинейския залив на Канарските острови, 
а от там са пренесени в Карибския регион и Централна Америка. Днес бананите се отглеждат основно в тропическите области, макар че могат да растат в по-широк диапазон от условия. Отглеждат се предимно за храна, за фураж и като декоративни растения.
Когато узреят, бананите притежават различен цвят, най-често жълт, но могат да са червени и розови, в зависимост от вида и сорта. В кулинарията зрелите банани се използват най-често за десерт, а зелените могат да се използват за готвене. Почти всички банани в търговията са от десертен тип, като едва 10-16% от световното производство е за експорт. Гроздовете съдържат до триста банана и се режат зелени. Те зреят по време на транспортирането им до страните вносителки. Основни вносители са Съединените американски щати и Европейският съюз, които получават плодове основно от Централна и Южна Америка.
Малцина са наясно, че бананите са по-полезни от другите плодове. Зелените банани трябва да се оставят да узреят на стайна температура, тъй като незрелите банани съдържат неразтворимо нишесте, което се усвоява трудно и често предизвиква образуване на газове. В зрелите плодове нишестето се превръща в захар. Бананите са рекордьори по съдържание на калий, който е необходим за нормалната работа на мускулите, сърцето, черния дроб, мозъка, костите и зъбите.
В 100 грама банан се съдържат 376 милиграма калий, 75% вода, 16-20% захари, витамини В1, В2, РР, Е, С, бета каротин, ферменти и пектин. Много здравословна е комбинацията от банан с мляко, защото от нея организмът получава не само полезните вещества на банана, но и белтъчини.
Бананите са полезни срещу възпаление на лигавицата на устата и на стомаха, за лечение на гастрити, колити и язва. Те могат да се консумират срещу атеросклероза и хипертония, срещу заболявания на черния дроб, за подобряване на настроението, срещу ПМС и за лечение на кашлица. Към това може да се включи и ползата на банана за енергийния заряд на организма, тъй като той съдържа въглехидрати, които се разграждат много бързо и снабдяват с енергия. Ето защо можете да включите няколко резенчета банан в сутрешната закуска с мюсли. Той повлява благотворно на централната нервна система, като най-много здравословни вещества се съдържат в зрелите, но не потъмнели банани. Благодарение на калия в съдържанието си бананите могат да намалят чувствително риска от инсулт. Той предпазва от сърдечносъдови проблеми и понижава кръвното налягане.
Тъй като не съдържат почти никакви мазнини, а само въглехидрати, които поддържат по-дълго време усещането за ситост, бананите са подходящи за стройна фигура. 
Процесът може да забави покачването на кръвната захар в кръвта, понижава се производството на инсулин и така се изгарят повече мазнини. Ако не пиете обаче достатъчно вода с консумацията на банани, можете да си докарате запек. Важно е да консумирате зрели, но не презрели плодове, тъй като в тях полезните вещества са най-много. Част от веществата, съдържащи се в бананите, спомагат за образуването на защитен слой върху стомашната лигавица и за неутрализиране на стомашните киселини. Бананите могат да се ядат и срещу камъни в жлъчката, тъй като пектинът в южния плод се свързват с излишната жлъчна киселина в организма, изхвърля я от него и така намалява риска от образуване на камъни в жлъчката. Освен това чрез това прочистване организмът трябва да произведе още жлъчна течност, за което се нуждае от холестерол, който се извлича от кръвта и намалява нивата му.