Препоръчваме ви: 
Плодът кайсия, Prunus armeniaca, е плод на дърво от семейство Розоцветни.
Кайсиевото дърво е топлолюбиво, достига до височина над 8 метра, а плодът е месест, с костилка, чиято ядка хората използват за храна. Зрялата кайсия е с оттенък от бледожълт до оранжев. Родината на вкусния плод вероятно е Китай, а по Пътя на коприната достига Армения. До днес в Средна Азия, Дагестан и североизточните зони Армения се среща дива кайсия. Като културен вид в Армения кайсията се отглежда от 3000 години, а постепенно се разпространява през Персия, Мала Азия, а до Европа достига едва през I век на новата ера, но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Гърците я наричали арменска ябълка, а днес много хора използват понятието ‘зарзала’ – то обаче обозначава друг, макар и сходен, плод, малко по-кисел от облагородените кайсии.
Кайсията е добър източник на витамин A и витамин C, както и на калий, захари, фибри, органични киселини – ябълчна, лимонена, салицилова и винена, каротеноиди и биофлавоноиди – антиоксиданти за защита и забавяне процесите на стареене. Кайсията съдържа много витамини, желязо и мед, магнезий, които предотвратяват хиповитаминози и анемии. Каротеноидите са съединения фитохимикали, които придават червени, оранжеви и жълти цветове на плодовете и зеленчуците. В кайсията има ликопен, който се съдържа също в домата, както и бетакаротин, който е съставка на морковите. Провитамин А е мощен антиоксидант, който се бори със свободните радикали и предпазва от увреждането на клетките и тъканите.
Високото съдържане на калий, особено в сушените кайсии, не позволява задържане на течности и благоприятства сърдечната функция. Препоръчва се да включите в храненето както пресни, така и сушени кайсии срещу сърдечно-съдови заболявания, хипертония, запек. Срещу запека действат съдържащите се фибри, които са в значителни дози в сушените кайсии. У децата кайсията стимулира растежа и влияе добре на развитието на костната система. В традиционната китайска медицина кайсиите се препоръчват при малокръвие, а ядките действат успокояващо при кашлица. В миналото арабите използвали кайсиево масло като лек срещу простудни заболявания и хемороиди. Диетичен режим с разтоварващи дни само на кайсии, но не повече от 1 килограм, подобрява обмяната на веществата, очиства от токсични субстанции и способства за стройна фигура.
Кайсията е единственият костилков овощен плод, у който ядката е ядлива. У повечето костилкови плодове има цианиден гликозид Амигдалин, по 0.5 милиграма цианид в ядка. В Мексико се продава натурален амигдалин, който е добит от кайсиеви костилки, за който се предполага, че има антиканцерогенен ефект, макар все още употребата му е твърде спорна. Ядките с горчив вкус не бива да се консумират, а със сладките не бива да се прекалява, не повече от 20 – 25 ядки на ден. Кайсиевият плод се използва широко в козметиката – стрита на прах костилка се включва в състава на сапуни и кремове, за почистващ пилинг, а кайсиево масло може да се използва за масажи и в състава на кремове, регенерира и успокоява кожата.
Препоръчва се да избягвате да консумирате кайсия или дори сок при хронични колити. Консумацията на кайсии е добре да се ограничава при заболяване от диабет заради високото съдържание на захари. Пресни кайсии не се препоръчват за хора с язвена болест и остър гастрит. Тъй като сушените кайсии е възможно да са третирани със серен диоксид, астматиците трябва да са внимателни – сярата може да предизвика остри реакции.