Сочна диня, изкушение с много вода и фибри

Дините са вид тиквови растения, Citrullus lanatus, а според ботаниците те са плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора, сочна и сладка червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка, тъй като в тази част на света видът има най-голямо разнообразие. Според някои учени тя се е срещала в диворастяща форма в пустинните области на Калахари.  Макар за много хора да не е обичайно да ядат кората на динята, тя може да се яде сварена или пържена. Семената на динята съдържат мазнини и белтъчини, а обикновено се ядат самостоятелно, освен това се ползват за производство на растително масло. Съществуват над 1100 разновидности на диня, но само около 60 вида са годни за консумация. Култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай, а до Северна Америка достига благодарение на европейските колонизатори и на африканските роби.

Водата съставлява поне 92% от динята, най-високият процент на вода от всички плодове. Динята съдържа голямо количество захари и много витамин C, освен това в нея има витамин A, магнезий и калий. Макар да не е пълна с витамини и минерали, тя е много ценна храна заради грубата целулоза в състава й. От нея е изолирана за първи път аминокиселината цитрулин. Съдържа фруктоза и витамин B1, B2, B5 и B6.

Сочната вътрешност на динята притежава леки диуретични свойства, а грубата целулоза почиства червата от токсини. Заради значителните дози цитрулин е възможно от консумация на храната в кръвта ви да има толкова много от веществото, че резултатите погрешно да отчетат цитрулинемия и друго нарушение на пикочните каналчета. Динята подпомага прочистването на токсични продукти от тъканите и се препоръчва за лечение на проблеми на отделителната система. Заради високото съдържание на вода и ниското съдържание на калории дините се използват в диетичното хранене, срещу заболявания на бъбреците, на черния дроб и жлъчката, за лечение на подагра. Благодарение на ниското си калорийно съдържание динята се прилага в диети за затлъстяване. Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите, а е почти колкото съдържанието в червения касис, малината и боровинката. Затова е подходяща храна за диабетици, заради плодовата захар, която е лесно усвоима от организма. Те могат да консумират до 200-300 грама диня на ден. Фруктозата дори подобрява работата на черния дроб и лесното усвояване на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Динята се употребява срещу запек заради съдържащите се в нея магнезий и целулоза, регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок. Особено подходяща е за режим на хранене с предвиден разтоварващ ден. Добре е да избягвате сочната храна, ако имате заболяване на стомаха и червата, тъй като целулозата може да ги раздразни.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *