Препоръчваме ви:
Зелето, Brassica oleracea, е двугодишно цъфтящо растение. Досега са описани над 100 вида зеле. Най-популярните видове зеле са бяло и зелено. За първи път зелето е започнало да се отглежда от древното население на територията на днешна Испания. След това то е пренесено в Гърция, Рим и Египет. Заради високото съдържание на витамин С в него, някои хора го наричат „северен лимон“.
Зелето е богато на захари, азотни съединения, минерални соли, аминокиселини и витамини. Съдържанието е около 1,4% белтъчини, между 2,6-8% захари, 92% вода, 0,6% минерални соли и микроелементи. В зеленчука се откриват още ензими, витамините В1, В2 и С и фитонциди. Срещат се минерални соли на фосфора, сярата, натрия, калия, хлора, магнезия, мангана и калция. Във вътрешните листа и кочана на зелето се съдържат най-много витамини, белтъчини и захари. Витамин U се съдържа единствено в бялото зеле в толкова голяма доза. Можете да видите повече за киселото зеле тук.
Още от древността лекарите са препоръчвали на децата да се хранят редовно със зеле, за да не боледуват, въпреки че не са знаели колко много витамин С се съдържа в него. Зелето може да се използва в диетично хранене заради ниските си калорични стойности. Има бактерицидни свойства заради съдържащите се в него фитонциди. Благодарение на това, че солите на калия са повече от солите на натрия, в организма не се задържат течности. Подобрява перисталтиката на червата и има положително влияние върху дейсността на полезните чревни бактерии. В народната медицина се препоръчва при заболявания като захарен диабет, воднянка, авитаминоза, подагра, язва както и при проблеми с черния дроб.
Сокът от зеле помага при рани, язви и повърхностни изгаряния като ускорява процеса на заздравяване. Листата на зелето може да се използват при ревматични и радикулитни заболявания, както като болкоуспокояващи компреси. Огромните количества целулоза са доста добро средство за изхвърляне на натрупаните в стомашно-чревния тракт токсични вещества. Отлична храна е за хора, коити страдат от нарушени функции на щитовидната жлеза, тъй като съдържащият се в зеленчука калиев йодид е лесноусвоим. Заради това, че съдържа малко азотни съединения, зелето е отлична храна за хора с болни бъбреци. Научно е доказано, че бялото зеле има положителен ефект върху стомашните язви. Това действие на зелето се дължи на съединението метилметионинсулфоний, което защитава стомашната лигавица. Съдържащите се в зеленчука глюкосинолати и сулфиди имат антибактериално действие и унищожават бактерията Helicobacter pylori, която е главният виновник за образуването на стомашни язви.