Ечемикът, Hordéum vulgáre, е едногодишна растителна култура, която понастоящем се смята за най-адаптивното житно растение. То може да вирее при ниски температури и суша. Ечемикът е една от първите зърнени култури, която е позната на хората. Смята се, че още преди 10 хиляди години хората са изхранвали себе си и своите животни с нея. Културата се отглежда в умерения пояс на света. В настоящия момент в света са засети около 800 млн. декара ечемик.
Ечемикът е богат на витамини А, В1, В2, В3, В6, В9, D, Е и РР, на елементи цинк, фосфор, желязо, магнезий, кобалт, никел, стронций, молибден, сяра,бром, хром и йод. Откриват се още мазнини, органични киселини, въглехидрати и белтъчини. В 100 грама ечемик се съдържат 17.3 г фибри, 73.5 г въглехидрати, 0.8 г захари, 9.45% вода, 12.5 г белтъчини, 0 мг холестерол, 2.3 г мазнини и 354 ккал.
В древността са използвали ечемика като лекуващо средство при кашлица, настинка и запек. Японският учен Йошихио Хагивара смята, че ечемикът е храната, която е най-добрият източник на необходимите на организма хранителни вещества. Зърнената култура е богата на аминокиселини като лизин, който участва в изработването на колаген. Също така тази аминокиселина има противовирусно и противомикробно действие. Богатото съдържание на фосфор спомага за скоростта на съкращение на мускулатурата, както и за физическата сила. Ечемикът съдържа фибри, които прочистват организма от шлаките в него. Консумацията на ечемик помага в борбата с отслабването, тъй като съдържа много малко мазнини и никакъв холестерол. Наличието на витамини от В-групата в химичния състав на културата се грижи за нормалното функциониране на нервната система. Пробвайте да закусвате с каша от ечемик, в която сте сложили парчета пресен плод. Тя е наситена с микроелементи и витамини, и има силни антиоксидантни свойства. Бульонът, който е приготвен от сварен ечемик, има спазмолитично, противовъзпалително, успокояващо и диуретично действие.
Ако решите да започнете да консумирате ечемичени ядки редовно, първо се консултирайте с диетолог, тъй като те може да предизвикат неприятни състояния при заболявания на храносмилателната система като язва на дванадесетопръстника и на стомаха, и болести на червата.