Анорексия

Анорексия нервоза, Anorexia nervosa, е заболяване, което се развива на психическа основа. При него индексът на телесната маса става 18,5 или по-нисък. Заболяването е характерно предимно за младите жени. Започва през пубертета и се характеризира с голяма загуба на тегло. Хората, които страдат от заболяването са много слаби и въпреки това са убедени, че са с наднормено тегло. В миналото се е смятало, че безразборното и прекомерно спазване на диети води до анорексия. Доказано е, че тя е психическо заболяване, което е причина за хранителни аномалии. Разликата между заболяванията булимия и анорексия е, че булимиците се хранят с големи количества храна и след това предизвикват повръщане, а анорексиците нито се хранят, нито повръщат.

Болестта анорексия е хранително разстройство. При нея пациентите намаляват драстично теглото си, обикновено чрез правенето на много упражнения, намаляването или спирането на храненето, и консумация на лаксативи. Според тях те изглеждат дебели, което всъщност е нереалистична представа за външния вид. В много от случаите преди задълбочаване на симптоматиката болните получват положителни отзиви за външния си вид, което допълнително стимулира тяхната мотивация да спазват режима, на който се подлагат. По този начин те се чувстват силни и убедени в правотата на това, което правят.

Симптомите и индикациите на болестта по принцип са индивидуални и не е задължително да се наблюдават при всички пациенти. Основните симптоми, за които трябва да се следи са:
– предумишлено намаляване на телесното тегло
– злоупотреби с разхлабващи и диуретични препарати
– избягване на храни, от които има възможност да се пълнее
– прекомерно претоварване с физически упражнения
– раздразнителност, смяна на настроението, забравяне, загуба на концентрация
– обсесивно смятане на калориите.

В момента, в който се постави диагнозата на заболяването на пациента, лекуването на болестта трябва да започне веднага. Лечението е комплексно и затова не трябва да бъдат пропускани нито едно от неговите звена. То е продължително и изпълнено с трудности, както за болния, така за хората около него. Ако болният не преодолее кризата е възможно болестта да се превърне в хронична. Лечението е продължително, защото пациентът трябва да промени начина си мислене и поведение. Отначало лечението е интензивно, а по-късно се редуцира и в даден момент спира. Могат да се появят физиологични усложнения като забавено физическо развитие, ако анорексията се развие в по-ранна възраст, закъсняване в психо-сексуалното развитие, забавено кръвообращение, понижена телесна температура, ендокринни нарушения, дехидратация и сърдечно-съдови нарушения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *