Остеопороза

Остеопорозата е прогресиращо заболяване в резултат на разрушаване на колагеновата матрица на костите, като те стават тънки и губят своята плътност. При това заболяване се нарушава равновесието между процеса на разграждане и процеса на изграждане на костна тъкан, като разграждането става по-активно. Костите губят своята здравина, стават крехки и започват да се чупят по-често. Заради голямата си разпространеност остеопорозата е обявена за третото по значимост социално заболяване. Честотата на заболяването се увеличава с увеличване на възръстта. Около 30% от жените над 50 години и около 20% от мъжете над тази възраст имат остеопорозна фрактура.

Остеопорозата е много често заболяване. С възрастта се увеличава честотата й, но също така се увеличава рискът от падане, а това води до по-голям риск от фрактури. Една от всеки 3 жени на възраст над 50 години ще има остеопорозна фрактура, както и 1 на 5 мъже. Съществуват два вида остеопороза. Класифицира се като първична в случаите, когато обхваща целия скелет и когато е в резулат на инфекция или продължително обездвижване на определена част от тялото. Случаите на вторична остеопороза са много редки и се дължат на дългото лечение на болестта на Кушинг с кортикостероиди. Други заболявания, които могат да причинят вторична остеопороза са хипертиреоидизъм, хипогонадизъм, захарен диабет, стомашно-чревни заболявания, лупус еритематодес, ревматоиден артрит и други. Много характерен симптом за заболяването е когато при повдигане на пръсти и рязко отпускане на пети се появява болка в гръбначния стълб. Тази болка се дължи на това, че заболяването е засегнало прешлените.

Първата стъпка за борба с остеопорозате е познаването на рисковите фактори. Някои от тях могат да се повлияват като се промени начинът на живот, а други, като възраст и семейна история, не могат да се повлияват. В клиничната картина на пациента не се отличават определни симптоми, които могат да насочат лекуващия лекар да постави диагноза остеопороза. Обикновено пациентите забелязват, че са станали по-ниски и стойката им се привежда напред. При преглед може да се установи силно изразена гръдна кифоза, шийна лордоза, косо разположени гънки по гърба и нагъване на кожата в коремната област. Остендензитометрията е основното изследване за диагностициране на заболяването. При нея се измерва костната плътност. Ако има нужда от доуточняване на диагнозата се изследват маркерите на костното образуване и на костната резорбция.

Медикаментите от групата на бифосфонатите се използват както за лечение, така и за превенция. Медикаментите Фосамакс и Актонел са най-често ползваните и най-ефективни в световен мащаб. Други лекарства за лечението на заболяването са стронциеви препарати, калцитонин, препарат на базата на парат-хормон и специфични естроген-рецепторни агониости.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *