Булимия

Булимия невроза представлява психично заболяване, което се изразява в приемане на огромно количество храна, което е последвано от повръщане. Обикновено повръщането е предизвикано от страдащия от заболяването, а не е физиологично. Заболяването е открито през 1895 година от френския психиатър Пиер Бриг. За това заболяване е характерно, че страдащите от него развиват маниакален страх от наддаване на килограми. В повечето случаи болните от булимия много умело го прикриват и затова е много трудно болестта да се диагностицира, особено на по-ранен етап. Не е задължително булимиците да имат наднормено тегло, в някои от случаи дори страдащите от болестта имат нормално телесно тегло. Освен посредством повръщане, болните се освобождават от храната, като приемат слабителни и диуретични средства. Те имат маниакално желание да отслабнат, а това желание е провокирано от проблеми на психична основа. Тяхната логика е, че ако се освободят от консумираната храна, ще свалят значителна част от теглото си. Заболяването се среща предимно сред младите жени, във възрастовата граница от 14 до 30 години. Страдащите от анорексия представляват специфична рискова група, тъй като двете заболявания имат обща основа, а крайната фаза на двете болести обикновено е тежка депресия, която може да доведе до самоубийство.

Симптомите на заболяването се разделят на няколко групи – социални, психологически, поведенчески и физически. За последните е характерна дехидратацията, с колебания в теглото, болки в мускулите, анемия, сърдечни проблеми, кариеси и подуване на лимфните възли. Страдащите от булимия изпадат в депресивни състояния, освен това те имат повишена самокритичност и липса на самоконтрол. В много от случаите болните се изолират от приятелите и близките си – често цялото им внимание е насочено към контролирането на теглото.

Заболяването много трудно може да бъде диагностицирано в началния му етап. Лечението на булимия се контролира от психиатър или терапевт. Степента на усложненията определят типа на лечението. На пациента се предписват антидепресанти, които имат благоприятен ефект върху заболяването. В някои от случаите пациентите изискват хоспитализация. Основната цел на лечението е да се обърне внимание на всички потребности на пациента, за да може да се възстанови тяхното психическо здраве и да се установи здравословен хранителен режим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *