Коклюшът представлява инфекциозно заболяване на дихателните пътища, което се предава по въздушно-капков път. Нарича се още с имената магарешка кашлица или пертусис. Заболяването се причинява от бактерията Bordetella pertussis, която е открита през 1905 година от учените Женгу и Борде. Те двама откриват също първата ваксина срещу това заболяване. Преди да бъде открита ваксината, коклюшът е една от основните причини за детската смъртност по света. След въвеждането на имунизационна политика, в която се включва ваксината срещу болестта, случаите намаляват с повече от 99%. Въпреки това заболяването не е изкоренено напълно, особено в развиващите се страни.
След като бъдат предадени по въздушно-капков път, бактериите започват да се размножават върху епителя, който покрива дихателните пътища, като започва от носоглътката и достига до бронхите. Заболяването е много силно заразно и около 90% от възприемчивите организми, които са изложени на бактерията, се заразяват. Магарешката кашлица преминава през 4 етапа, инкубационен, катарален, конвулсивен и реконвалесцентен. Първият етап протича в повечето случаи от 7 до 10 дни, като често не се забелязват симптоми на заболяването. През катаралния етап се появява температура, умора и отпадналост, хрема, лека кашлица и сълзотечение. През третия етап, който продължава от 2 до 4 седмица, е налице пристъпна кашлица. Малко преди да започне тя, се появява чувството на гъделичкане в гърлото. След това се появяват къси кашлични пристъпи, които изчерпват целия поет въздух. Болният се опитва да поеме въздух, което протича шумно и се нарича реприз. След като е вдишан въздух, кашличните пристъпи започват пак. Това състояние може да продължи дори до 50 дни. Именно заради шумното дишане, което наподобява рев на магаре, заболяването се нарича магарешка кашлица. През последния етап състоянието на болния започва да се подобрява и пристъпите намаляват.
Коклюшът се диагностицира с изолиране на причинителя. Извършва се изследване, при което се взема материал от носоглътката със закривен тампон. При положителна диагноза се назначават антибиотици, които спомагат за ликвидиране на причинителя и ограничават възможността за заразяване на околните. Най-добрият метод за профилактика на заболяването е имунизацията с убита ваксина. Тя влиза в имунизационния календар и се поставя на кърмачето през втория, третия и четвъртия месец, и като реимунизация – през шестнайстия месец.