Киста на яйчника

Кистите могат да са разнообразни по вид и могат да засегнат различни органи. Една от най-често срещаните разновидности е киста на яйчника. Смята се, че обикновено не са опасни, но са много трудни за премахване, защото много често рецидивират. Когато се появят твърде често на даден орган могат сериозно да го увредят. Повечето кисти представляват торбичка, която се състои от съединителна тъкан и обикновено е пълна с течност. Те могат да са самостоятелни или множество. Някои лекари хомеопати смятат, че неприятните кисти по тъканите са мръсотия, която не може да се изхвърли от организма. Тя се съхранява в мехурчетата, за да може тялото да се справи с нея, когато има нужната енергия.

Причини за заболяването
Яйчникът е орган, чиято функция е свързана с образуване на кисти в нормалните периоди на зрялост. Ежемесечно се образуват малки кисти, които се наричат фоликули. Те съдържат яйцеклетката, а овулацията като процес включва появата, растежа и спукването им, за да се пусне зрялата яйцеклетка. Този процес е абсолютно необходим за забременяване по естествен начин. След овулацията малката киста изчезва, което показва, че яйчникът мени структурата си през различните периоди на менструалния цикъл. Много често на ехограф се откриват малки кисти, които са изчезнали следващия месец по естествен начин. Разликата между фоликул и киста е в големината и в продължителността от време, за което се наблюдават на яйчника. Лекарите говорят за киста, когато размерите на мехурччето надмине 3 сантиметра. От времето, за което стоят върху тъканта, кистите се оформят в две разновидности – функционални кисти и кисти, които представляват новообразувания, доброкачествени или злокачествени. Функционалните кисти обикновено са по-малки, но понякога достигат значителни размери, а тяхна характеристика е това, че те обикновено изчезват спонтанно. Втората разновидност включва доброкачествени и злокачествени кисти, които трябва да се следят за развитие.

Симптоми и лечение
Симптоматиката може да варира – от нулева до остра режеща болка, но може да има тежест и тъпа болка, с или без промени в менструалния цикъл, повръщане. Най-сериозни са симптомите, ако кистата се завърти или се спука. Тъй като яйчникът има известна подвижност спрямо околните тъкани, всяка киста може да бъде умерено подвижна. Завъртането се наблюдава в ‘крачето’ на кистата, което осигурява храненето от кръвоносни съдове – ако то се завърти, кръвоснабдяването се редуцира. Това състояние изисква спешна операция и може да се срещне у всички разновидности. Ако се спука киста, може да се появи кървене в коремната кухина, което изисква оперативна намеса.

Диагностиката на функционалните кисти обикновено се определя от изчакване и проследяване от акушер-гинеколог, най-често за период от 3- 5 месеца. Очаква се, че за този период кистите вероятно ще изчезнат спонтанно. Новообразуванията под формата на кисти трябва да се диагностицират като доброкачествени и злокачествени, за да се определя лечение. Ако няма опасения за злокачествено заболяване, пациентките обикновено се наблюдават от доктор, особено ако тя няма оплаквания. За степента на опасност може да се ориентира по преглед с ехограф през влагалището – следи се за наличие на прегради в кистата, за дебелина на стената, за прораствания, за течност в корема и така нататък. Ако има съмнения могат да се ползват кръвни тестове – туморни маркери, които обаче не са еднозначни и трябва да се видят от АГ доктор, който да прецени ситуацията. 

Могат да се предпишат хормонални таблетки, тъй като те се спира стимулацията върху яйчника. Методът може да се използва и като тест, който да разграничава функционалните кисти от истинските новообразувания. Ако една киста се задържа повече от няколко месеца, вероятно се касае за истински тумор. Туморите могат да варират от доброкачествени, през междинни форми до злокачествени, но никой не може да гарантира, че една задържана с години и предполагаемо доброкачествена киста няма да се изроди в злокачествено заболяване. Единственият сигурен начин за поставяне на диагноза е микроскопско изследване на самия тумор. Кистите с белези на доброкачествено заболяване се оперират с лапароскоп, а тези с белези на злокачественост е най-добре да се оперират от гинеколози – онколози. 

Прилагането на компреси с рациново масло е една от най-добрите форми на лечение без лекарства срещу киста на яйниците. Потопете парче тъкан в рициново масло и го поставете на корема. Отгоре поставете кърпа, а върху кърпата приложете бутилка или грейка, която сте напълнили с топла вода. Стойте поне един час, махнете тъканта и втрийте непопилата течност в кожата. Техниката може да се повтаря три пъти седмично за три месеца, без седмицата на менструация. Не употребявайте техниката, ако сте бременна или след овулация, ако имате намерение да забременеете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *