Мускулът е основната анатомична единица на мускулната система, която е част от опорно-двигателната система на тялото. Мускулите са еднакво устроени органи, които имат способността да се съкращават и да се разпускат. Те са във взаимовръзка със скелетната система, за която са захванати. Съкращенията обособяват движения на костите и ставите, а двигателната активност е продукт на нервномускулната система. Мускулът е образуван от голямо количество мускулни клетки или влакна, които съдържат само клетъчно ядро и голяма цитоплазма, както и съкращаващи се влакна, които могат да променят размера на клетката.
Мускулите имат способността да се съкращават и след това отново да се разпускат. В същността на мускулното съкращение стои сложна поредица от биохимични процеси. Съществуват два вида мускулно съкращение – изотонично и изометрично. При първия вид, изотоничното съкращение, мускулът се съкращава без съпротивление, а при втория, изометричното съкращение, мускулът не променя дължината си, а само напрежението. Това може да се наблюдава например, когато предметът е много тежък и не може да се повдигне. Функцията на мускулите е да предизвикват движение на части от тялото или да упражняват статично въздействие върху определени части, включително вътрешните органи. Мускулите се захранват главно чрез оксидация на мазнини и въглехидрати.
Основната функция на мускулната тъкан е двигателната, която осигурява възбудимостта, проводимостта и съкратимостта. Възбудимост е свойството на клетката да премине от състояние на покой в активно състояние, под действие на дразнители. Проводимост е способността на клетката да предава възбуждането като нервен импулс по дължината си. Съкратимост е способността на мускулната клетка да намалява дължината си.
Видове мускулна тъкан
Скелетна
Тя е образувана от напречнонабраздени влакна. Мускулите на туловището, крайниците и главата са изградени от такъв тип тъкан. Чрез съкращаването й се осъществява придвижване на тялото в пространството. Съкращенията на напречнонабраздената мускулна тъкан се наричат волеви, защото настъпват по желание на човека. Скелетна мускулна тъкан заема 40% от масата на тялото.
Гладка
Състои се от къси гладки влакна. Тя изгражда кухите вътрешни органи, като стомах, черва, кръвоносни съдове и др. От нейното съкращаване зависят жизненоважни процеси като дишане, кръвообращение и храносмилане. Съкращението на гладката мускулна тъкан е неволево, защото не се извършва по желание от човека. Съкращаването и поддържането на тонуса на гладката мускулна тъкан се извършва с много по-малко енергия, в сравнение с напречнонабраздената тъкан. Ето защо, въпреки че те извършват работа непрекъснато през целия живот на организма, гладките мускули не се изморяват.
Сърдечна
Образувана е от напречнонабраздени влакна, които са по-къси спрямо тези, които образуват скелетната мускулна тъкан. Тази мускулна тъкан изгражда мускулите на сърцето. Заедно с гладката мускулна тъкан тя е част от неволевата мускулатура. Въпреки това обаче, тя притежава известна автономия и автоматизъм. Характерно за нея е извършването на бързи и ритмични съкращения с дълъг период на почивка, в резултат на което не настъпва умора на мускулната тъкан. Характерно свойство на този тип тъкан е автоматията. Това е способността на тъканта да генерира импулси без въздействие отвън.
Големината, формата и размерът на мускула зависят от разположението и функцията, която той извършва. Скелетните мускули притежават централна активна част, наречена мускулно тяло, и крайни механични части, наречени сухожилия. Чрез тях мулскулите се закрепват за скелета. Спрямо външния вид, мускулите могат да бъдат дълги, къси и плоски, като се обединяват в няколко групи. Те биват вретеновидни мускули, които се срещат основно в крайниците; многоразделни, които се срещат около гръбначния стълб; лентовидни, които съединяват отдалечени кости, срещат се основно по шията; плоски, част от които образуват стената на коремната кухина; зъбчати мускули, които се срещат по прешлени и ребра; пръстеновидни, които чрез контракция затварят някои отвори на тялото; двуглави, триглави и четириглави мускули; къси, които съединяват отделни части на две съседни кости, около гръбначния стълб и костите на китката и ходилото; общи и двукоремни мускули. Според действието си мускулите се разделят на три групи – агонисти, антагонисти и синергисти. Агонисти са мускули, които извършват еднакво действие, например сгъване, привеждане и завъртане. Антагонисти са тези мускули, които извършват противоположно действие, например едните сгъват крайника, а другите разгъват. Синергисти са мускулите, които участват в движението индиректно. Силата на мускула се определя от броя клетки по напречно сечение на влакното, а не от неговия обем.