Белият дроб е чифтен орган от дихателната система. В неговия паренхим се извършва газовата обмяна в организма, процесът дишане, а венозната кръв се насища с кислород и се превръща в артериална. Белият дроб има форма на издут полуконус – неговата основа е обърната в посока н диафрагмата, а горният му край достига нивото на първото ребро. Двата бели дроба се разполагат в кухината на гръдния кош. Те са отделени един от друг чрез средостение, а от коремните органи дробовете са отделени чрез диафрагмата. Върху средностението се намира хилусът на белия дроб, през който в органа навлизат главният бронх и белодробната артерия, а излизат белодробните вени, бронхиалната вена и лимфни съдове. Размерите на белия дроб зависят от размерите на гръдния кош, но обикновено у жените той е по-малък, отколкото у мъжете. Основна част от дроба са алвеолите – окончания в белия дроб, участващи в дишането чрез газообмена, който осъществяват чрез капилярите. Броят на алвеолите в двата дроба е 300-500 милиона.
Белият дроб е орган с мека конструкция, еластичен и лек. У него се различават три повърхности – външна, ребрена; долна, диафрагмална; и медиастинална. Ребрената повърхност е изпъкнала и се допира до вътрешната повърхност до гръдния кош и до гръбначния стълб. Диафрагмалната повърхност е вдлъбната и съответства на силно изпъкналите куполи на диафрагмата. Медиастиналната повърхност е обърната в посока н средостението и е леко вдлъбната. Функционално в белия дроб се различават две зони – въздухоносни пътища, които са представени от бронхите и техните разклонения, и дихателна част – белодробните алвеоли, в които се извършва газовата обмяна.
Белият дроб е съставен от различни анатомо-функционални единици – дялове, сегменти, делчета, ацини. В десния дроб се различават 11 сегмента, а в левия – 10. Белодробните делчета са ясно диференцирани едно от друго и показват форма на пирамида с основа, обърната в посока на повърхността на дроба. Респираторната част на белия дроб се представя от ацини – една ацина се изгражда от разклоненията на една респираторна бронхиола. В основата на деленето на белите дробове стоят вътреорганните въздухоносни пътища, които се образуват от разположението на главния бронх. След като навлезе в белия дроб, той изпраща клонове за дяловете, а те от своя страна изпращат вторични клончета за делчетата. Многобройните разклонения образуват бронхиалното дърво, а заедно с бронхите вървят и кръвоносните съдове, артерии и вени. Опората на бронхиалното дърво се осъществява от хрущялни пръстенчета.
Кръвоносните съдове на белите дробове са част от двата кръга на кръвообръщението. Към малкия кръг се отнасят белодробните съдове, които осъществяват функционалното кръвообращение, а към големия – бронхиалните съдове, които осъществяват нутритивното кръвообращение. По белодробната артерия в белия дроб се внася венозна кръв, наситена с въглероден диоксид, а в тях кръвта се насища с кислород. От всеки дроб излизат по две белодробни вени, които са много къси и се вливат в лявото предсърдие. Белите дробове получават артериална кръв чрез бронхиалните артериални съдове, а венозният отток от бронхите се осъществява чрез бронхиалните вени.