Жлъчен мехур

Жлъчният мехур е спомагателен орган от храносмилателната система, който има основна функция да съхранява и отделя жлъчен сок. Този сок спомага храносмилането, като разгражда някои от съставките на поетата храна. В разговорния език жлъчка се нарича както жлъчният мехур, така и жлъчният сок. Инервацията на жлъчния мехур и жлъчните пътища се осъществява чрез симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна. Функцията на жлъчката е тясно свързана с тази на черния дроб, на панкреаса и на дуоденума.

Жлъчният мехур е орган, който наподобява торбичка с крушовидна форма, с дължина 7-13 сантиметра, широчина до 2,5 сантиметра и обем около 30 – 50 кубични сантиметра. Жлъчката е разположена под предната повърхност на черния дроб, в долната му част вдясно. Органът се състои от три основни части – дъно, тяло и шийка. Дъното се издава под долния ръб на черния дроб, напред опира в предната коремна стена, а назад преминава в зоната на тялото на жлъчката. Тялото завършва със стеснение, което е наречено шийка, а тя преминава в жлъчния канал.

Този канал е с дължина около 3 сантиметра и се слива с общия чернодробен канал, който е с дължина 4 – 5 сантиметра. В резултат на това сливане се сформира общият жлъчен канал – с дължина около 7 – 8 сантиметра. Крайната му част има добре изразена циркулярна мускулатура, която представлява жлъчен сфинктер. Външната обвивка на жлъчния мехур е покрита със серозна ципа, перитонеум. Чрез тази повърхност той се допира до част от напречното дебело черво и от дванадесетопръстника. Лигавицата на жлъчката образува множество гънки и се състои от еднослоен цилиндричен епител, от съединителна тъкан и кръвоносни съдове. В близост до шийката на мехура лигавицата съдържа жлези, които произвеждат слуз. Вътрешната страна на жлъчния мехур образува множество гънки, а в жлъчния канал има гънка, която е спирално извита.

Отделянето на жлъчен сок се стимулира от попадането на хранителна материя в дванадесетопръстното черво. Сокът се образува непрекъснато от чернодробните клетки и се съхранява в жлъчния мехур. Излива се в дванадесетопръстника, ако в него има частично смляна храна, химус. За 24 часа се секретират около 800 – 1000 милилитра сок. Жлъчката не съдържа храносмилателни ензими, а храносмилателната й функция се дължи на наличието на жлъчни соли. Те са натриеви соли на гликохолевата и таурохолевата киселини. Характерният цвят се дължи на жлъчните пигменти, основен от които е билирубинът – производен на червения кръвен пигмент от хемоглобина.

Жлъчните соли в жлъчния сок намаляват повърхностното напрежение на мастите, емулгират ги и по този начин улесняват въздействието на ензимите, които са отговорни за разграждането на мастите. Това е ензимът липаза, на панкреатичния и чревния сок, който се активизира от жлъчните киселини, както някои други ензими. Разходът на жлъчни соли не е голям, тъй като след като изиграят ролята си в усвояването на мастите, те се връщат обратно в черния дроб. Жлъчката допринася за неутрализирането на киселия стомашен сок, достигнал до дванадесетопръстното черво и засилва моториката на червата, а освен това придава цвета на фекалните маси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *