Лимфната течност е част от циркулаторната система, която се състои от кръвоносна и от лимфна система. Лимфната система представлява разклонена мрежа от лимфни пътища и разположени по тях лимфни съдове и лимфни възли. Те са изпълнени с лимфа, която произвеждат и транспортират от тъканите до сърдечно-съдовата система. Лимфата се движи в тялото по определени маршрути и осъществява обмена на вещества между кръвта и тъканите. Тя почиства и захранва тъканите по пътя си. Лимфните съдове преминават през лимфни възли – малки кръгли телца с размери на лещено до грахово зърно, които се намират по хода на съдовете. Лимфните възли са разположени основно в областта на шията, под мишниците и по слабините. В тях се образуват лимфоцитите, поради което броят им в лимфата е сравнително висок.
Лимфата представлява прозрачна течност, обикновено безцветна, която съдържа мазнини, малко белтъци, фибриноген, който може да се съсирва и лимфоцити. По състав тя е подобна на кръвната плазма, но съдържа по-малко количество белтъци. За едно денонощие организмът образува около 2 – 2,5 литра лимфна течност. Тя изпълнява множество функции, като основната е свързана с имунната система на тялото и защитата от външни агресори. Тя има защитна функция – отмива от тъканите вредни вещества и токсини, които са образувани чрез метоболизма и проникнали в организма причинители на инфекции. Лимфата има транспортна функция – тя пренася хранителните вещества, които са всмукани от стените на червата. Течността в лимфната система има още хомеостатична функция – отвежда излишната течност в междуклетъчното пространство.
В лимфата липсват еритроцити, но има голяма количество тромбоцити и левкоцити. Капилярните лимфни съдове се събират във все по-големи, като най-големите се вливат в големите вени близо до сърцето и така лимфата се събира с кръвта. Както кръвта се връща в сърцето през вените, така и лимфата трябва да се рециклира и да се върне в сърцето, а това става чрез лимфната система. Тъй като тя не разполага със собствена помпа, както кръвта, лимфната теност се връща в сърцето чрез по-пасивен процес, който се осъществява чрез съкращаването на мускулите и гравитацията. На това се дължи подуването на краката, ако стоите обездвижени дълго време, тъй като мускулите не спомагат придвижването на лимфата и заради гравитацията тя се събира в долната част на вашето тяло.