Кожни жлези

Покривната система включва най-големия орган, кожата, кожни израстъци и кожни жлези. Кожните жлези биват три вида – мастни, потни и млечни. Първите две разновидности се намират в кожата, а третата съществува само у женските индивиди.

Потната жлеза представлява тънка тръбичка, която се отваря в отделна потна пора. Вътрешният край на тръбичката се намира в дермата или хиподермата, и е навит на кълъбце, а другият край излиза на повърхността на кожата. В кожата има 2 до 15 милиона потни жлези, които са разпределени неравномерно. Най-богата на потни жлези е кожата на дланите, подмишничните ямки, слабинните гънки, стъпалата, челото и гърба. През пубертета в тялото се развиват още един вид потни жлези, апокринни, които се намират основно в кожата на подмишниците, срамната област, около пъпа и гръдните зърна, а тяхната пот има особена миризма, характерна за възрастните хора. Отделянето на пот се регулира от нервната система, затова при вълнение или при уплах хората се изпотяват обилно. Потта съдържа вода и разтворени в нея соли, както и други крайни продукти от обмяната – урея и други. Тя има кисела реакция и е от значение за терморегулацията на организма.

Мастните жлези се намират в дермата и имат гроздовидно устройство – те се състоят от 3 до 5 торбовидни или гроздовидни снопчета. Те са придадени към косъма и се отварят в космената торбичка. Към всеки косъм са придадени от 2 до 6 мастни жлези. В кожата има около 900 000 мастни жлези, които отделят 16- 20 грама мастен секрет на седмица и са пръснати по цялата кожа. Мастни жлези няма само по стъпалата и дланите, а най-гъсто са разположени по главата, лицето, гърба и гърдите. Клетката на жлезата синтезират липиди, които постепенно изпълват цялата клетка, а впоследствие клетките се разрушават и изливат секрета си в космения фоликул. Секретът на мастните жлези се нарича себум. Себумът смазва космите и епидермиса, като по този начин ги предпазва от изсушаване и напукване. При обилна мастна секреция кожата и косата са мазни, лъскави и еластични, а при намалена мастна секреция кожата е суха, грапава и напукана, а космите са сухи и чупливи. Освен мазнини, себумът може да съдържа механични замърсители.

Млечната жлеза е чифтен външен паренхимен орган, характерен за полово зрелите женски индивиди. По време на ембрионалното развитие млечните жлези се залагат както за мъжките, така и за женските индивиди, но през пубертета се развиват само у жените като вторичен полов белег. Млечните жлези секретират мляко след раждането, като периодът на секреция може да варира от много фактори. Филогенетично млечната жлеза е многократно уголемена и разраснала се потна жлеза, а всяка млечна жлеза представлява съвкупност от 15- 20 жлези. Тя отделя чрез млякото всички вредни и непотребни за организма вещества от кръвта на майката, затова кърмещите жени трябва много внимателно да подбират храната веществата, които поемат по време на кърмене.

Всяка млечна жлеза е изградена от полукълбовидно тяло и повече или по-малко продълговата цицка. Отвън млечната жлеза е покрита с кожа, а под нея са разположени повърхностната и дълбоката фасция. Дълбоката фасция отделя съединителнотъканните плочи, които образуват окачвателния апарат на млечната жлеза. Паренхимът на млечната жлеза е изграден от алвеоли, които се състоят от жлезистоепителни клетки. Техните изводни каналчета се вливат в по-големи събирателни каналчета, а те се вливат в още по-големи събирателни канали, които достигат до кухината, в която се събира временно млякото, млечна цистерна, която има отделен изводен канал със собствен отвор на върха на цицката. Пълноценната лактация изисква стимулация от хормона пролактин, който се секретира от предния дял на хипофизата, която се намира в мозъка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *