Беладона

Беладона, Atropa belladonna, е наричана още лудо биле или старо биле, заради своите силни свойства. Тя е многогодишен храст от семейство Картофови и се среща в Европа, Северна Африка и Западна Азия, но е натурализирана и в някои части на Северна Америка. Беладоната има обли зелени листа и камбанковидни цветове, а плодовете са черни и лъскави, с диаметър 8-9 милиметра. На височина храстът може да достигне метър.

Беладоната е силно токсично растение, а в състава си то съдържа алкалоида атропин. Малки деца могат да се натровят само от три плода, а добре сдъвкано листо може да е смъртоносно за възрастен човек. Коренът най-често е най-отровната част на растението, затова то трябва да се използва много внимателно. Терапевтичната доза е не много различна от смъртоносната, затова беладоната трябва да се употребява само под строгия надзор на много добре подготвен експерт. Отровният ефект на беладоната може да се редуцира, ако веднага се приеме средство, което причинява повръщане, преди токсините да са усвоени.

Беладоната е едно от най-известните отровни растения, но ако се използва от подготвени експерти, то е едно много полезно лекарство. Някои от нейните съставки се използват в медицината, основно чрез свойството си да разширява зениците на очите и като упойка. Наименованието на растението значи ‘красива жена’ – още древните египтянки и вавилонки, както и жените в по-късен етап от историята, са го използвали за разширяване на зениците, за да изглеждат по-привлекателни. Някога много хора са смятали, че беладоната помага на вещиците да летят, може би защото съставките й могат да предизвикат халюцинации.

Растението може да действа спазмолитично върху гладката мускулатура, има наркотично действие, намалява изпотяването. Хомеопатичните приложения на беладоната включват лечение на менингит, ангина, болести на дихателните органи, на урогениталния тракт, кожата, ставите и на стомашно-чревния тракт, когато възпаленията имат повишена температура. Коренът се използва за лечение на черния дроб и жлъчния мехур, на аритмия, сърдечна недостатъчност, нервни сърдечни болки, болки в стомашно-чревния тракт. Съдържа тропанови алкалоиди – хиосциамин, който се преобразува по време на сушенето в атропин, апоатропин, скополамин и тропин, флавоноиди, кумарини, никотин. Съставката хиосциамин потиска парасимпатичната нервна система, която контролира рефлексите на тялото, а това намалява отделянето на слюнката, стомашните, чревни и бронхиални секрети, както и дейността на уринарните тубули, пикочния мехур и червата. Освен това алкалоидите увеличават сърдечната честота и разширяват зениците, а атропинът е антидот на опиума. Билката може да се използва за лечение на симптомите на болестта на Паркинсон – тя намалява тремора и сковаността, подобрява способностите за говор и подвижност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *