Зърнастецът, Frangula alnus, е храстово растение от род Зърникови, което може да достигне до 16 метра височина. Класифицирани са около 100 разновидности от това растение, като на територията на България виреят само 5 от тях. Може да се открие край реките и потоците, иглолистните и широколистните гори, обикновено до 1700 метра надморска височина.
Прясната кора на зърнастеца съдържа основно димерни, редуцирани производни на антрона и антриола. След като кората премине процес на изсушаване, по време на който протичат процеси на хидролиза и оксиление, сухата кора съдържа до 7% от мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин. Освен това в нея има горчиви вещества, рамноцерин, франгула-емодин, етерично масло, дъбилни вещества, органични киселини, фитостеролов алкохол рамнол. Плодовете на растението съдържат багрила, смоли, минерални соли, горчиви вещества, пектин, органични киселини и франгулова киселина.
Стотици години зърнастецът е използван от индианците като натурално слабително средство. След като кората на храста бъде изсушена и бъде направена необходимата обработка върху нея, тя може да се консумира под различна форма. Търсеният ефект настъпва от 6 до 10 часа след като бъде приета билката. Слабителното действие на кората се дължи на антрагликозидите в химичния състав. Днес, когато е известно действието на зърнастеца срещу запека, много фармацевтични компании използват съставките му в лекарствени слабителни препарати. Растението се отличава с поносимо разслабително действие и именно заради него е подходящо да се консумира от хора, които са претърпели анални или ректални операции. Така се предотвратяват напрежението и болката, които са породени от анални фисури и хемороиди. Билката има най-ефективно действие в случаите на атоничен хроничен запек и действа по-меко от сената, която е прочута слабителна съставка.
В народната медицина кората от зърнастец се употребява при симптоми на лениви черва, запек и колит. Плодовете на растението се препоръчват при чернодробни заболявания и като противоглистно средство. При продължителна употреба слабителните свойства на зърнастеца намаляват, а същевременно с това се появява мускулна слабост, дехидратация на организма, безсилие и диария. За разлика от други слабителни средства, билката се счита за сравнително безопасна съставка срещу запек, защото не се наблюдава привикване. Ако се употребява дълго време, може да се наруши водно-солевият баланс. Растението трябва да се консумира след задължителна консултация със специалист в случаите на запек и язва на правото черво. Зърнастецът може да предизвика аборт, така че не трябва да се употребява от бременни.