Баклата, Vicia faba, представлява едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. Тя е култивирана от хората още през Античността. Днес растението е разпространено в Южна Америка, Азия, Африка и Европа. Баклата се отглежда заради нейните семена и чушки, които се използват като храна. Най-разпространеният сорт е хиоската бакла. Тя се отглежда на ограничена площ, предимно през ранната пролет, като зеленчук и се консумира до узряването на зеления фасул. Използва се най-много в арабската кухня. Баклата в световен мащаб по площ на отглеждане се нарежда на последно място между всички бобови култури. Произхожда от Средиземноморието и Мала Азия и до началото на 16 век е единственият вид боб на териториите на Европа. В голяма част от света, където се говори английски, с понятието бакла се наричат сортове с едри бъбрековидни зърна, а дребните зърна се обозначават с наименованието конски боб. Малките зрънца са по-ароматни и за се използват за приготвяне на фалафел.
Баклата се отличава с разнообразен химичен състав. Тя съдържа в себе си около 25% растителни белтъчини, витамините A, B1, B2, C, E, елементите фосфор, желязо, сяра, фосфор, калий, магнезий и калций, целулоза, мазнини и захари. В 100 грама от нея се съдържат 88 калории.
От повече от 20 века е известна фразата на Питагор „Не яжте бакла“. Още от тогава великият учен е установил, че при някои хора консумацията на бакла води до появата на здравословни проблеми. Чак през изминалия век учените са намерили медицински доказателства защо това растение е отровно за някои хора. Установено е, че при някои индивиди след консумация на бакла се получава остра анемия, която се дължи на липсата на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа. Този дефект се предава на малка част от децата чрез Х- хромозомата. В световен мащаб боледуват около 100 милиона души, като заболяването е най-разпространено в средиземноморските страни. Например в някои райони на Гърция около 1/3 от населението има дефект на този ген.
Растението не съдържа холестерол и затова се препоръчва при заболявания на сърдечно-съдовата система. Благодарение на съдържащата се целулоза в нея, при редовна консумация баклата регулира храносмилателната система, ускорява обмяната на веществата и затова се прилага при спазването на диети.