Черният бъз, Sambucus nigra, е един от трите вида бъз, който вирее в България. Другите две разновидности са червен бъз и тревист бъз, който често се нарича бъзак. Други наименования в народната медицина за черния бъз са свирчовина, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер. Черният бъз е храст или дръвче с разперени клони и бяла сърцевина. Заради силното си действие върху имунната система и за енергия, бъзът се счита за българския вариант на женшена.
В народната медицина се използват и трите вида бъз, но черният бъз е най-популярен. Народният лечител Петър Димков го смята за ‘най-силната българска билка’. Той разказвал история за своя разходка сред природата и за това как бил свидетел на бой между отровна змия и невестулка – когато бозайникът бил ухапан от змията, той се шмугнал в храстите и отхапал част от кората на бъз, върнал се и удушил змията. В бележките си Димков твърди още, че лястовиците се запазяват с енергия за път, когато тръгват на юг, като ядат плодчетата бъз. Лечебни свойства имат всички части на растението – коренищата се употребяват за отвара, плодовете се използват за сок и настойка, листата са полезни на отвара или за лапи, а цветовете се правят на чай. Много е важно обаче да се знае фактът, че всички части в по-голямо количество действат като отрова, затова всички лечебни вещества е добре да се пият по лекарско указание.
Плодовете са вероятно най-използваната част на черния бъз – те са богати на антицианови съединения, които съдействат за неутрализиране на свободните радикали. Те съдържат много пектин и целулоза, които способстват по-добрата дейност на стомаха и червата, действат срещу запека и подобряват чревната флора в дебелото черво. Плодчетата действат още потогонно, съдържат минерални вещества и витамини, а свойствата на гликозидните вещества способстват за понижаване на висока температура. Ако се изсушат правилно или се съхраннят като сироп, витамините в тях се запазват в голяма степен. Сиропът се изготвя от пресни и добре узрели бъзови плодчета – те се измиват и се поставят в стъклен буркан, като между тях се слага захар; накрая върху захарта се поставя плътен слой канела; бурканът се слага на тъмно и прохладно, престоява 6 седмици и се пие по една лъжичка три пъти дневно. Цветовете на бъза съдържат етерично масло, горичиво вещество, алкалоиди, флавоноиди, смоли, гликозида елдрин, слузно вещество, танини, захар, холин, витамин С, органични киселини и др. Кората от бъз съдържа етерично масло, фитостерин, валерианова киселина, холин, танини,смоли и др.
В народната медицина бъзът се използва срещу простудни и бъбречни заболявания, за нормализиране на високо кръвно, срещу остра кашлица, подагра, хемороиди, анемии. Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чаят от бъз е подходящ за пушачи и хора с отслабен имунитет. Всички части на бъза се употребяват за регулиране обмяната на веществата. За целта една супена лъжица изсушени бъзови плодове се накисват в 200 мл. топла вода за няколко часа, течността се прецежда, затопля се и се изпива на гладно. Цветовете на черния бъз се употребват за лечение на високо кръвно, водянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, подагра, хемороиди, копривна треска, задух. Външно частите на бъза се употребяват чрез бани срещу ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи върху изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.