Препоръчваме ви:
Тютюнът е от семейство Картофови, макар да се употребява заради листата, а не за храна. Той е пренесен от Америка в Европа и бързо придобива популярност. През вековете тютюневите изделия са се ползвали по различни начини. Първоначално тютюнът се е дъвкал, след това се е пушел с наргиле и лула, а сега се пуши под формата пури и цигари, понякога под формата на наргиле. Благодарение на Катерина Медичи пушенето бързо се разпространява из Европа. Тя използвала тютюна, за да намали главоболието си. Тютюнопушенето толкова много се разпространило, че през 1624 година Папа Урбан VІІІ анатемосал хората, които пушат тютюн, а руският цар Михаил Романов издал заповед на пушачите да се бият по 60 тояги, а ако не спрат с него да им се отреже носът. Най-ревностните пушачи в света са жителите на някои африкански страни. Например в племето кавирон се пушат по 4 цигари едновременно. През първата част на двадесети век пазарът е залят от реклами, които са насочени към жените, за които до този момент пушенето на цигари е табу. Много от рекламите твърдят, че няколко цигари след храна запазват фигурата стройна и са полезни за здравето. Едва по-късно учените доказват вредите от тютюна, които не са напълно изяснени и до днес.
Тютюнът има сложен химически състав. Той съдържа никотин, смолист спирт, парафин, етерични масла и разтворими въглехидрати. В нега са представени различни азотни съединения като амини, амиди, аминокиселини, нуклеинови киселини и амоняк. Откриват се алкалоидите оксикотин, анабазин, миозинин и норникотин. Интерес факт е, че норникотинът е 10 пъти по-безвреден от никотина и е достатъчен да се задоволят пушаческите нужди. Богати на мазнини са неговите семена, около 38-40%. От тях могат да се получат висококачествени масла, които да се използват за технически цели.
От стъблата и листата на някои видове тютюн, които съдържат голямо количество никотин могат да се получат никотинови препарати. От другите видове се извличат определени алкалоиди като бетаин и анабазин, ябълчена и лимонена киселина. На калий са богато стеблата на растението, които след специална преработка могат да послужат за получаването на фина хартия.
В една цигара се съдържат приблизително 16 мг никотин, но всъщност само около 25 процента от това количество попада в организма. Останалото количество никотин изгаря или остава в угарката. За някъде около 6 секунди никотинът достига до мозъчната кора, като благоприятства съсредоточаването и стимулира интелектуалните качества, но само за кратко, а след време мозъкът се пристрастява към съставката. Никотинът се поглъща от белите дробове и други органи и тъкани, в резултат на което се ускорява кръвното налягане, дишането и пулсът. Като цяло никотинът има успокояващо и стимулиращо действие. Той намалява безпокойството, подобрява настроението, увеличава тонуса и намалява болката, но уврежда тъканите и въздейства на цялостното здравословно състояние.