Препоръчваме ви:
Законът против тютюнопушенето се превърна в тема, в която защитници и противници на цигарите имат своите доводи ‘за’ и ‘против’, а част от собствениците на заведения вероятно вече търсят вратички в закона, за да не редуцират печалбите си. Техни чуждестранни ‘колеги’ обаче вече са намерили решения на проблема, кой с повече въображение, кой с познания на законите. Някои от тези решения са изобретателни и остроумни, достойни за учебниците на бъдещите юристи.
Немецът Михаел Виндиш, собственик на ресторант в германското градче Хаузах, е намерил начин да трансформира част от заведението в ‘отворено’ пространство. Той е пробил три отвора в стената – един голям и два по-малки, в които пушачите могат да вкарват главата и ръцете си, ако желаят да изпушат цигара. Макар че се намират на територията на ресторанта, пушенето на теория и практика се осъществява извън сградата и не нарушава законите.
Собственици на ресторанти в Хонг Конг успяват да надхитрят закона като закриват заведенията си и ги откриват отново по високите етажи на сградите. Така техните клиенти, които обичат да пушат, могат да го правят на покрива на чист въздух. Тъй като в тази част на Китай климатът е субтропичен, няма опасност някой от тях да настине или да се оплаче от времето.
По отношение на забраната за пушене в Съединените американски щати някои пушачи се опитват да защитят правото си на пушене като основно човешко право. Това право обаче не е написано в американската конституция, най-вероятно защото по времето, когато тя е писана, тютюнът е бил основна износна стока и вероятно никой не е сметнал за нужно да напише изрично, че хората имат право да пушат. Много от противниците на тютюневия дим напомнят на пушачите, че ако няма строга забрана на този порок, много от работниците в ресторанти и заведения за хранене могат да нарушат изискванията за хигиена, което би било във вреда на пушачи и на непушачи. По отношение на щатските закони, в щата Минесота някои собственици на заведения залагат на ‘театрални вечери’. Те им дават възможност да заобиколят щатското законодателство, тъй като пушенето не е незаконно, ако е част от театрална или филмова постановка. В тези ‘театрални вечери’ всички клиенти са ‘актьори’ и изпълняват ‘сценарий’, в който играят себе си и пушат.
В една от най-либералните европейски държави, Холандия, един от защитниците на цигарите, Михиел Ейсбоутс, основава със свои съмишленици Църква на пушачите. Тъй като холандската конституция защитава свободата на вероизповедание, новосъздадената религиозна общност вероятно ще успее да се ‘промуши’ през тази законова ‘врата’. Много бързо новото ‘вероизповедание’ набира скорост и наброява хиляди привърженици на ‘вярата’.
Във Великобритания забраната е оформена така, че се получава странен абсурд – тъй като тя важи за всякакви публични сгради, пушенето на цигари е забранено дори в традиционните английски „клубове за пушачи“, в които хората се събират с цел да пушат и пробват нови пури и цигари от цял свят. Именно в Обединеното кралство е извършен вероятно най-изобретателния ‘преврат’ от пушач срещу закона. Малко преди забраната да влезе в сила, управителят на кръчма Боб Бийч, чието не много голямо заведение се намира в английското пристанище Саутхемптън, научава за съществуването на карибския остров Редонда. Това необитаемо островче е известно с факта, че е било обявено за независима държава от карибския банкер Матю Шийл, тъй като до онзи момент никоя държава не била обявила собственост над територията му. Век по-късно, през 2008 г., Боб Бийч се свързва с настоящия ‘крал на Редонда’, правнук на Шийл, който се съгласява да обяви заведението в Саутхемптън за официално посолство на неговата държава. Така кръчмата се превръща в суверенна територия и в нея пушенето не е забранено, тъй като не важат законите на Великобритания, а на държавата Редонда.