Успение на Света Анна, 25 юли

Света Анна е християнска светица, майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на Аароновия род. Тя придобива по-широка известност в християнския свят през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква с нейното име. Светицата е смятана за покровител на Квебек и Бретан, на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните. Според вярванията повече от петдесет години Анна и съпругът й Йоаким нямали деца. По онова време бездетството се счита за Божие наказание, затова те срещат укор и се считат от обществото за низвергнати. Според неканоничното Протоевангелие на Яков, Анна и Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете, което трябва да нарекат Мария и което ще донесе радост на целия свят. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог, затова на тригодишна възраст Мария е въведена в храма.

Източноправославната църква официално възприема Света Анна още през VI век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е възприет от Римокатолическата църква едва през XIII век, а майката на Дева Мария е официално канонизирана през 1854. В чест на светицата се отбелязват две дати, като зачатието се чества на 9 декември, а смъртта на Анна се отбелязва на 25 юли по източен календар, а на 26 юли по западен календар.

В християнския свят Анна е сред най-разпространените имена. Светицата е покровителка на бременността, майчинството и брака. На този ден имен ден празнуват хората с име Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна. В превод от староеврейски то означава „благодат“.

В чест на светицата жените варят и раздават пшеница и царевица, за да растат посевите през деня. В къщата се вкарва прасе, а по това дали животното рие напред се гадае, че всичко, с което се захванат стопаните, ще им върви. На този ден се насаждат първите кокошки, за да се излюпят всички яйца. Народът вярва, че всички магии, които се изкажат в тази нощ, са успешни. Смята се, че магьосници, които са преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Те унищожават от нивите чуждото плодородие, взимат млякото от овцете и кравите, а за да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежда тор, тъй като пушекът прогонва злите демони. На този ден млади жени и бременни не трябва да работят, за да раждат по-лесно. Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата. Не се боядисват дрехи, не се тъче вълна. В някои области смятат деня за лош и опасен. Тъй като това е празник на самодивите, мъжете не излизат извън село, за да не срещнат митичните създания

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *