Хомеопатията: един странен казус?!

През 1994, компютърният специалист и учен от НАСА (NASA) Ейми Лански, започва да си задава въпроси за 2-годишния си син. Макс знае азбуката и може да победи и много възрастни на различни логически игри, но едва говори и въпреки нормалния си слух изглежда, че не разбира езика. В детската градина Макс е самотник. Той комуникира като побутва хората с пръст.
От училището карат Лански да го изследва. Диагнозата: аутизъм, неврологично и поведенческо разстройство, за което няма известен лек.

Но Лански отказва да повярва, че за Макс няма лечение. В търсене на отговор тя стига до хомеопатията, лечебно изкуство, появило се през 18 в. и радващо се на възобновена популярност в наши дни, заради растящия интерес на хората към алтернативната медицина.

Хомеопатията лекува болестите с крайно-минимални количества – на билки, животински субстанции и химични съединения, толкова разредени, че в крайния разтвор често не остава нито една молекула от разредената субстанция.
Хомеопатията не само предизвиква известните закони на науката, тя предизвиква и здравия разум. Но щателни проучвания показват, че тя просто действа.

В проведен в Германия експеримент, хомеопатичното лечение на световъртеж е дало по-добри резултати от лечението с лекарства. В Харвард, хора с леки мозъчни травми са показвали значително подобрение при лечение с хомеопатични средства.

Хомеопатичните препарати показват също, че подсилват ефекта на конвенционалното лечение. Проучване на Университета на Вашингтон сочи, че при лечение на деца с инфекциозна диария, тези, на които е дадено и хомеопатично лекарство към стандартния рехидриращ разтвор (съдържащ вода, захар и соли) са се възстановили напълно след два и половина дни – ден и половина по-рано от онези, които са приемали само рехидриращия разтвор.

“Вярвам, че науката ще обясни как работи хомеопатията”, казва Елън Фейнголд, педиатър от Делауеър, която изоставила конвенционалната медицина, за да практикува като хомеопат.”Изследванията обаче не са моя грижа. Аз искам просто да лекувам хората. Като лекар преди, през по-голямата част от времето просто подтисках симптомите. Сега наистина лекувам пациентите си.”

”Критиките към хомеопатията казват, че понеже не може да бъде обяснен принципът й на действие, тя вероятно не действа”, казва Майкъл Карлстън, лекар от Калифорния, който комбинира вече 30 години традиционна медицина и хомеопатия в назначенията си. “Но такова мнение е лицемерно. Аспиринът е бил използван 90 години преди ефикасността му да бъде обяснена и никой не го е пренебрегвал, заради това”, допълва д-р Карлстън.

Странната медицина

Малко, след като синът й е бил диагностициран, Лански открива статия в списание за алтернативни форми на лечение на деца с поведенчески проблеми.

Приятел на Лански я насочва към хомеопат – Мелничък. Хомеопатът не предприема никакви изследвания, нито иска някакви други диагностициращи тестове. Той просто задава въпроси, включително и такива, които един лекар би сметнал за неуместни в случая. Проучва ненаситността на Макс за мляко, неспокойния му сън, сините оттенъци в бялото на очите му, неговото безпокойство, напрежение, ласкавост, упорство, перфекционизъм.

После, използвайки справочници, хомеопатът намира субстанции, които предизвикват същите състояния при здрави хора. Това е фундаменталния принцип на хомеопатията – Законът на подобността. В него е заложена идеята, че болестта може да се излекува от субстанции – растителни, животински или минерални, които пораждат у здрав човек същите симптоми като при болния.

Хомеопатът решава да даде на Макс Carcinosin – препарат, направен от безкрайно малко количество човешка ракова тъкан. “Има два вида хомеопатични лекарства”, обяснява Мелничък. “Някои лекуват симптомите – например арниката действа добре при разтягане на мускул. Освен това обаче има и “органически” препарати и те са тези, които трябва да бъдат свързани с личността на пациента. Макс съответстваше на профила на Carcinosin, който включва симптомите симптомите на перфекционизъм, безпокойство, проблеми със съня и пристрастеност към млякото.”

Същевременно Мелничък предупреждава, че не всяко дете с аутизъм трябва да взема Carcinosin. “Трябва да приспособите лечението към уникалните особености на пациента”, казва той.
Лански смесвала малко Carcinosin с вода и давала на Макс по една чаена лъжичка всяка сутрин. След два дни забелязала леки промени: “Речта на Макс се подобри и той изглежда стана по-осъзнат социално.”
През следващите два месеца тенденцията към подобрение продължила.

А може би хомеопатията не прави нищо!?

Хомеопатията се развила в края на 18-ти век – време, когато лекарите са знаели малко за болестите. Те лекували повечето като пускали кръв на пациентите и им давали силни слабителни. Такова лечение било наричано “драстични мерки”, но всъщност драстичните усилия били за сметка на пациентите, които страдали повече от тях, отколкото от болестта.

Един немски лекар на онзи 18-ти век – Самуел Ханеман, толкова се отвратил от тази “драстична” медицина, че прекратил лекарската си практика. Но всъщност не отхвърлил съвсем конвенционалната медицина. Той бил много впечатлен от хинина – южноамериканската дървесна кора, която била първото известно ефективно лечение за маларията. През 1790 г., Ханеман приел хининова кора и почувствал, че трепери, изпитва болка, неспокоен е и е жаден – всички симптоми на маларията. Този опит довел до дефинирането на неговия Закон на подобността.

Ханеман тества стотици субстанции върху себе си – растения, животински вещества и химически съединения, включително соли, цинк, злато и невен – като записва в каталог ефекта им. В края на краищата, той отново стартира медицинската си практика, но този път предписвайки само хомеопатични лекарства.

Хомеопатията била спорна от самото начало, заради другия постулат на Хахнеман – Закона за усилването на ефекта, според който хомеопатичното лекарство става толкова по-силно, колкото е по-разредено. Критиците надават вой “Хомеопатията е абсурд”, твърди Уилям Сампсън, професор по клинична медицина в Университета Станфорд. “Тя е несъстоятелна – на теория и на практика”.

“Няма основание да се вярва, че хомеопатията има някакъв ефект”, казва Робърт Барац, президент на Националния съвет срещу измамите в здравеопазването в Масачузетс. “Хомеопатията е магнит за ненадеждни лекари, които представляват заплаха за обществената безопасност. Тя е шарлатанство.”

Може би хомеопатията е лечение с “нищо”. Дори да е така, поне е напредък спрямо “драстичните мерки” на 18-ти век – дори ако пациента приема малко нещо повече от вода.

Към края на 19-ти век, традиционната медицина се отдалечила от “драстичните мерки”. След като те били отхвърлени, опозиционерите на тогавашната медицина – повечето хомеопати, загубили влияние.
Откриването на антибиотиците и други модерни лекарства още повече затвърдили позициите на конвенционалната медицина за сметка на хомеопатията. Днес критиците отхвърлят хомеопатията като плацебо.

Странната сила

Плацебото няма пряко влияние върху организма. Но когато се дава за лечение на почти всякакви болести (обикновено при клинични изследвания за доказване ефективността на даден продукт – б.н.) – от настинки до сериозни заболявания – почти една трета от пациентите съобщават, че са се повлияли добре. “Плацебо-“лечението” дава такъв резултат заради способността на съзнанието да влияе върху тялото”, казва психиатърът Уолтър Браун от Университета Браун в САЩ.

Много проучвания показват, че когато лекарят назначи някакво лечение, хората очакват, че то ще им помогне и именно това очакване само по себе си съдейства за излекуването. Също, чрез механизма психика-тяло, който не разбираме напълно, плацебото ускорява отделянето на ендорфини – естествени вещества в организма, които повдигат настроението и облекчават болката. “Подобрението при пациенти, приемащи хомеопатични препарати, е обикновен плацебо-ефект”, казва Симпсън.

Но изследванията постоянно дават противоречиви противоречиви сведения. Британски изследователи са разделени заради силата на арниката, често предписвана от хомеопатите при мускулно-скелетни болки.
Пациенти, които са вземали арника след операция на китката заради синдром на карпалния тунел, са показали, че изпитват значително по-малка болка от тези, които са приемали плацебо. Същевременно обаче пациенти с други ставни проблеми не са имали същия късмет – сред 58 души, страдащи от ревматоиден артрит, плацебо-групата е дала сведения за значително по-голямо облекчение на болката.

През 1991 г. датски епидемиолози анализира 105 проучвания на хомеопатично лечение от 1966 до 1990 г., повечето от френски и немски медицински издания. 81 изследвания показват, че пациентите са се повлияли от хомеопатията, което кара датските учени да заключат, че “доказателствата са до голяма степен положителни. Това би трябвало да е достатъчно хомеопатията да се утвърди като лечение за някои състояния.”
Анализ в Германия, направен през 1997 г. върху 89 проучвания също казва, че хомеопатията често има значително по-добър ефект отколкото плацебо.

Предпочитаме ли алтернативите?

Двусмислена като доказателствата за нея, в последните години хомеопатията се радва на нарастваща популярност, която съвпада с противоречивите чувства към традиционната медицина.

В САЩ например половината, ако не и две трети от хората използват алтернативно лечение и посещават практикуващи алтернативна медицина по-често, отколкото лекуващия си лекар.
Тази статистика не означава, че хората са загубили доверие в лекарите – те просто са разширили възгледите си за това, кое може да е полезно, и вярват, че комбинацията между традиционна и алтернативна медицина ще даде по-добри резултати. “Подновеният интерес към хомеопатията – казва Дейна Улман, автор на 8 книги по темата – е част от интереса, който хората показват към алтернативните терапии. Те не са удовлетворени от конвенционалната медицина.”

Хомеопатията не е единственото алтернативно лечение, което което традиционната медицина не може напълно да обясни. Енергийните пътеки, смятани за фундаментални при акупунктурата, не отговарят на никоя известна структура в тялото, но доклад от 1998 г. на Националния институт за здравето в САЩ заключава: “Данните, подкрепящи акупунктурата са толкова силни, колкото и онези за много от приетите западни медицински форми на лечение”.
Въпреки това, акупунктурата е почти толкова приета, колкото и хомеопатията.

Невъзможно лечение?!

На Ейми Лански й е “все тая”, че хомеопатията е едно от най-малко приетите форми на лечение. След 9 месеца синът й Макс е съвсем различно дете: разговорлив, активен, общителен и популярен. Под ръководството на Мелничък, Лански постепенно намалява дозите Carcinosin и в крайна сметка прекратяват приемането на препарата. Макс продължава да се подобрява.
На 5 годишна възраст той е фактически като всяко друго дете. “Сега посещаваме Мелничък може би два пъти в годината”, казва Лански. “За мен Макс е излекуван.”

Опитът с Макс кара Лански да напусне работа и да започне да изучава хомеопатия. В последствие отваря собствена практика. “Като учен – казва тя – аз оценявам хомеопатията като невъзможна. Но видях, че излекува сина ми.”(а)

 

източник: здраве.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *