Сладкият кестен, Castanea sativa, е влаголюбиво широколистно дърво. Той произхожда от Азия, а днес се среща в Северна Африка, Кавказ и Южна Европа. В България може да се открие по северните склонове на планините Пирин, Беласица, Славянка и западните части на Стара планина. По принцип дървото живее до над 140-годишна възраст. Кестеновите дървета са класифицирани в 9 вида. Дивите кестени се използват най-вече като съставка в различни лекарства, а плодовете от опитомените дървета се използват за храна.
В пресните кестени се съдържат витамини А, В1, В2, С и РР, елементи фосфор, натрий, калций, желязо, магнезий, силиций, флоур, мед и калий, захароза и глюкоза, млечна, ябълчена и лимонена киселини. В процентно отношение в плодовете се съдържат 1.4% целулоза, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини, 7% декстрин, 4% захари, 16% скорбяла и 49.8% вода. В 100 грама кестени се съдържат 180 ккал.
От векове хората познават хранителните и лечебните свойства на кестените. Според една легенда през 400 г. пр. н. е. гръцката армия е оцеляла по време на отстъплението от Мала Азия, защото войниците са се хранили с кестени. В България най-популярният начин за консумация е под формата на прясно изпечени кестени. В Япония и Китай кестените са една от най-важните култури, защото в тях се съдържа 2 пъти повече нешесте, отколкото в картофите. Някои народи наричат кестените дървото – хляб, тъй като от него са приготвяли брашно за хляб, каши и палачинки. Във Франция прословутите кестени са задължителни за всяка коледна трапеза. В кестените се съдържа витамин С колкото в лимоните. Той помага на организма срещу болести и подобрява съпротивителните сили на организма. Съдържащите в плодовете калий и фосфор нормализират сърдечно-съдовата, костната и нервната система. В народната медицина кестените се препоръчват на хора, които страдат от анемия. Под формата на лапи, кестените намират приложение като облекчаващо средство за ревматични болки. Кестените трябва задължително да се консумират печени, защото в суров вид съдържат високи нива на танинова киселина, която в по-високи дози може да предизвика проблеми с храносмилането и храносмилателната система.