Шийтаке, Lentinus edodes, представлява дива гъба, която се среща в Източна Азия. Тя расте върху дънерите и стволовете на дърветата. От хиляди години хората в азиатските държави използват гъбата за медицински цели, а днес тя се култивира в много страни из целия свят. Наричат я още японска гъба, хуанг мо и императорска гъба. Последното наименование се дължи на това, че по време на императорската династия Мин всички набрани гъби са отивали в императорския двор. Името шийтаке идва от думите ший -кестен и таке – дърво, затова означава гъба, която расте върху кестен.
Шийтаке съдържа алкалоида лентинацин, полизахариди, незаменими аминокиселини, витамините А, B1, B2, B6, B12, C, D и E и около 30 ензима. В гъбата се откриват още елементи магнезий, натрий, желязо, фосфор, калций, мед, селен и силиций.
Учени са установили, че най-ценната съставка на японската гъба е лентинанът, който за разлика от други антиракови агенти, не атакува директно раковите клетки, а настройва имунната система срещу тях. Екзотичният вкус на гъбата се дължи на веществото лентионин. Шийтаке може да се приема с храненето или под формата на тинктури и сухи екстракти. Веществото лентинан се продава отделно от шийтаке екстракта, като специализиран медикамент срещу раковите заболявания. Японската гъба има имуностимулиращо и имуномудолиращо действие. Японските лекари от много години са установили, че шийтаке има стимулиращо действие върху имунната система и по-специално, че полизахаридът стимулира имунните клетки да произвеждат интерлевкини. Лекарите физиолози използват японската гъба при лечението на хроничната умора заради адаптогенните й свойства. Опити са показали, че консумацията на шийтаке води до редуциране на общия холестерол за сметка на лошия холестерол и то само в рамките на няколко дни. Японската гъба регулира кръвното налягане и предпазва от сърдечен удар. Екстрактът от шийтаке е многократно изследван, за да се възстанови неговата ефективност при ракови заболявания, СПИН и хепатит В. Множеството клинични изследвания показват, че болните от рак, които приемат лентинан, имат по-висок процент на оцеляване и по-малък риск от повторна поява на рак.