Маниока и тапиока в екзотичната кулинария

Маниоката, Manihot esculenta, представлява тропическо храстовидно растение от семейство Млечкови. Отгледа се в Южна Америка и Африка, и се отличава с голямо плодородие, като заема втора позиция след захарната тръстика по продуктивност. От маниока се приготвя хранителният продукт тапиока. Маниоката осигурява прехрана на над 500 милиона души от развиващите се страни. Археолози са открили полен от маниока в Мексиканския залив, който датира от 4600 години пр. н. е. Маите също са били култивирали растението още преди 1400 години. Тапиоката представлява нишесте от корените на миниоката, под формата на бели перли с малък размер, които при кулинарна обработка стават напълно прозрачни.

Корените на растението съдържат скорбяла, калций, фосфор, манган, цинк, фолиева киселина, калий, желязо и витамин С, но са бедни на протеини. В суровите корени на маниоката се съдържа гликозид на циановодородната киселина. В зависимост от неговата концентрация, сортовете на растението се разделят на сладки и горчиви.

В повечето случаи тапиоката се използва за сгъстяване на ястия и супи. Тя намира широко приложение в рецептите за кремове, например като крем с кокосово масло и тапиока. Тя има неутрален аромат, което предполага възможности за голямо експериментиране. В азиатските кухни маниоката е много често използвана хранителна съставка. От нея се приготвят различни хлебни изделия. Тапиоката намира приложение и в козметичната индустрия, като съставка в пасти за зъби и ексфолиращи продукти. Семената на растението имат слабително действие, а мехлемът от него е полезен при язви на роговицата и конюнктивит. Консумирането на маниока в суров вид е изключително опасно за здравето !! В 400 грама сурова маниока се съдържа достатъчно количество циановодородна киселина, за да убие човек. При разлагането й се отделя цианид, чиито признаци за отравяне са световъртеж, повръщане и невъзможност за координиране на движенията. За да се премахне циановодородната киселина, маниоката се подлага на термична обработка. Друг начин за премахване на отровната киселина е смилането и сушенето на корените.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *