ЛЕНЕНОТО СЕМЕ – БЕЗЦЕННО ЛЕЧЕБНО СРЕДСТВО
Благодарение на уникалния си състав този природен продукт се смята за продукт, който оздравява организма на човека.
В народната медицина лененото семе се използва при кашлица като отхрачващо и противокашлично средство. Назначава се и като слабително средство при запек, особено при хроничен колит. За целта 2 ч.л. ленено семе се счукват и заливат с чаша гореща вода. Пият се по 100-150 мл 2-3 пъти на ден. Може също така да се сварят 2 ч.л. ленено семе в 300 мл вода и да се оставят за 10 минути. След това да се разбъркат интензивно, да се прецеди течността и да се пие от нея по 100 мл на гладно при атония на червата. При хроничен запек също се препоръчва всеки ден да се приема по 1 чаша непрецедена настойка от ленено семе (1 ч.л. на чаша гореща вода). Настойките и отварите трябва винаги на бъдат пресни.
При невралгична болка трябва да се откъснат няколко листа мушкато, да се поставят върху ленена салфетка и да се бинтова болното място, а отгоре да върже топла кърпа. На 2-3 часа листата от мушкато трябва да се подменят с други. Болката ще отмине за 2 часа.
Семената от лен се добавят в състава на средствата срещу диабет. Ето едно чудесно средство за тази болест – равни количества стръкчета зелен фасул, листа от черница, овесена слама и ленено семе. 3 с.л. от наситнената смес се заливат с 3 ч.ч. гореща вода, варят се на бавен огън, след това се охлаждат и прецеждат. От настойката се приема по половин чаша 3 пъти на ден, докато изчезне сухотата в гърлото и жаждата. Същата настойка се назначава и при възпаление на пикочния мехур.
Отварата от лен извежда радионуклидите, токсините и други отровни вещества.
Лененото семе е най-силният противопаразитен продукт. Отварата от ленено семе действа пагубно за всички видове паразити, освен на аскарите. Тя убива гъбичките и вирусите на хепатита. Ако към ленено семе при приготвянето на отвара се добавят пъпки от цветове на карамфил колкото 1-2% от теглото му, аскаридите също ще измрат. Добавянето на захар в отварата от ленено семе унищожава лечебните свойства.
В народната медицина е популярен компресът от ленено семе. Счукано ленено семе се слага в торбичка от марля, която се пуска за около 10 минути във вряща вода и след това се поставя връху болното място. Държи се, докато изстине. По този начин се лекува зъбобол, ишиас, ревматизъм, невралгия на лицето, болки в корема, болести на пикочния мехур и бъбреците.
Прашец от ленено семе се прилага при изгаряне и заболявания на кожата. Кашица от ленено семе се прилага при лечение на рани, кръвотечения и др. Лененото семе, сварено в мляко, се прилага като компрес за лечение на напукани пети. Слузта от лененото семе е найдоброто отпускащо, смекчаващо и противовъзпалително средство при заболявания на стомашно-чревния тракт. Това е най-добрият ентеросорбент, хемосорбент, имуномодулатор. Лененото масло има изразени лечебно-профилактични свойства при нарушаване на мастната обмяна, атеросклероза, онкологични заболявания. То нормализира функциите на черния дроб, щитовидната жлеза, стомашно-чревния тракт, повишава потентността, има подмладяващ ефект, бързо заздравява раните. Само че лененото семе не може да се съхранява дълго, то много бързо става горчиво – само за месец. Затова е най-добре да се слага в храната. Особено ценно е лененото семе, което се отглежда в екологично чисти райони. В храната лененото семе може да се добавя в каши, супи, салати, извара, кисело мляко и други хранителни продукти. Дневната норма за потребление на ленено семе от човека е равна приблизително на 25 г.
МАЩЕРКАТА НЯМА ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Бабина душица, воленика, майчина душица, махра, овчарски босилек, шапово биле, шеркъ, овчарска мерудия, ябълкиня, яребичина – това са многото имена на една и съща билка, която често участва и в приготвянето на ястия. Но не какви да е ястия, а само умопомрачителни! Например – представяте ли си крехко агнешко месце без омайния дъх на полето? Не, нали! А този специфичен упойващ аромат го придава именно тя – мащерката – красавицата на полето, която се бере от края на май до началото на септември.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Това растение от рода Thymus се среща по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна.
Най-широко е разпространено в предпланинските и средновисоките части на планината. В нашата страна има 15 вида мащерка.
Тя е многогодишно тревисто растение или малко полухрастче с пълзящи или полегнали четириръбести стъбла и възходящи цветоносни клонки, до 20-40 см. Използваемата й част са цъфтящите надземни части. Билката се суши на сянка или в сушилня, до 350 градуса. Срокът на годността й за целите стръкове е 3 г., а в нарязано състояние – 2 г.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ
Мащерката съдържа етерично масло, в чийто състав влизат главно тимол, карвакрол и р-цимол, терпинен, терпинеол, борнеол и др., както и органични киселини, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смоли, флавоноиди, витамин С, пигменти и др.
ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА
В древността хората били убедени, че тази билка и подправка връща на човека не само здравето, но и живота. В народната медицина мащерката се прилага при бронхит и туберкулоза, безсъние, болки в гърдите, за бързо заздравяване на рани. Настойка от билката се пие при лошо храносмилане, подуване на стомаха, като квъроизчистващо, диуретично и глистогонно средство, при полова слабост.
Употребата на мащерка може да създаде отвращение към алкохола. Тя се смята за противоотрова при ухапване от отровни насекоми, отлично средство срещу гадене и повръщане, полезна е при болки в корема и матката. Освен това е великолепно антибактерицидно и болкоуспокояващо средство.
Мащерката подобрява храносмилането. Ваните с тази билка са полезни при заболявания на нервите, радикулит, ревматизъм, проблеми с кожата, заболявания на ставите и мускулите. Тя няма противопоказания.
3 народни рецепти с мащерка:
- При респираторни заболявания. 1 с.л. листа и цветове от мащерка се заливат с 1 ч.ч. гореща вода, захлупват се и се варят 5 минути, охлаждат се и се отцеждат. Течността се пие 3 пъти на ден 20 минути преди хранене.
- При полова слабост. 10 г ситно нарязана мащерка се смесват с вода и мед. Приема се 3 пъти на ден.
- При рак на стомаха. 1 с.л. мащерка се сварява с 1 ч.ч. гореща вода. Оставя се да престои 1 час. Приема се по 1/2 ч.ч. 3-4 пъти на ден преди хранене.
ЛЕЧЕБНАТА МОЩ НА САЛВИЯТА
Името на това растение произхожда от латинското Salvere – “лекувам”. То е многогодишен полухраст от семейство гъбоцветни с височина 50 см, с многобройни и гъсто покрито с листа стълба, с мощен дървенист корен. Расте със синьо-виолетови цветове, които достигат дължина 2,5 см. Съществуват над 700 вида салвия.
ПРОИЗХОД – Лечебната салвия е родом от Средиземноморието, но в средните векове започнали да я отглеждат в Северна Европа. В епохата на Ренесанса тя била любимо растение в аптечните градини на манастирските земи. По-късно салвията се настанила в частните градини, където завоювала своето място сред лекарствените растения и кулинарните подправки. От векове й се носи славата на растение на дълголетието.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ – В листата на лечебната салвия се съдържат от 0,5% до 2,5% етерично масло. В тях са открити също и алкалоиди, флавоноиди, дъбилни вещества, урсолова, олеанолова и хлорогенова кислини, витамин Р, никотинова киселина, фитонциди, уваол, парадифенол.
ПРИЛОЖЕНИЕ В КУЛИНАРИЯТА – Салвията се използва като ароматна подправка за ястия от домашна птица и за рибни сосове. Младите й листа се добавят и в пълнежа на домашните колбаси. Често се употребяват в сушено състояние, заради силния им аромат и леко горчив вкус. Месото, обработено със салвия, става по-нежно, вкусно и по-лесно се смила. Салвия на прах се прибавя в някои кашкавали, за да им придаде пикантен вкус. Прашецът се поръсва непосредствено преди поднасяне на пилешки бульон, омлет, варена риба, задушено телешко месо. Сушената салвия се използва за ароматизиране на бира и вино.
Листата на салвията имат много силен аромат, затова тя се добавя към блюдата в малки количества.
В МЕДИЦИНАТА – Листата на салвията имат силно дезинфекциращо и противовъзпалително свойство. Те възстановяват кръвта и ограничават потоотделянето. Използват се като настойка за плакнене на гърлото, при стоматит, катар на горните дихателни пътища, ангина, туберкулоза и гинекологични заболявания. Препоръчва се и на жените в климактериума, тъй като намалява потоотделянето. А също и на кърмачките, които трябва да отбият бебетата си – за намаляване на лактацията. Обливането на главата с отвара от салвия прекратява косопада. Пресните млади листа на салвията се използват за налагане на тумори.
- При заболявания на стомашночревтния тракт: 5 г ситно нарязани листа се варят с 400 мл гореща вода; приемат се по 20-30 мл на всеки 3-4 часа.
- При възпаление на дихателните пътища се препоръчват инхалации с етерично масло от салвия (1-2 г масло се кипват в гореща вода и парите се вдишват).
- При заболявания на нервната система: 5 г листа от салвия и 5 г дъбова кора се заливат с 50 мл гореща преварена вода. Престояват 2 часа и течността се прецежда. Приема се 3 пъти на ден преди хранене.
- Виното от салвия се използва при проблеми със стомашно-чревния тракт: 80 г листа от салвия се заливат с 1 л червено вино и престояват 8 дена. Приемат се по 20-30 мл след хранене.