Храносмилане в стомаха
Стомахът е мястото, където започва основното смилане на храната. Намира се между хранопровода и тънкото черво. Тук, посредством отделянето на стомашна киселина, хапките се раздробяват до по-малки частици, наречени стомашна каша.
Стомашната киселина има и друга важна функция – да унищожава повечето патогени, които навлизат с храната. Киселинността е висока – по време на храносмилане стойността на pH се доближава до 1.
Любопитен факт е, че празният стомах е много малък, но в зависимост от поетите храни и течности той може да увеличи обема си до 50 пъти и да достигне до почти 4 л вместимост.
След попадане на порция храна в стомаха, върху нея започват да действат стомашният сок и съдържащите се в него ензими. Стомашната мускулатура размесва храната, за да може възможно най-голяма част от нея да влезе в контакт със стомашния сок, по този начин се намалява времето на храносмилане, като същевременно се подобравя неговата резултатност. Стомахът е изграден от 4 слоя, всеки от които е със своите специфики, но заедно отговарят за транспортирането на храната към червата посредством стомашната мускулатура.
Следващата стъпка на храната, вече превърната в каша, е да навлезе на порции в дванадесетопръстника, което се контролира от мускулест отвор.
Това навлизане става бавно, а кашата включва частично смляна храна, вода, киселини и храносмилателни ензими. Времето за изпразване на стомаха варира между 1 и 4 часа, в зависимост от количеството и състава на храната.
Усвояване в стомаха
Усвояването на вещества в стомаха е минимално, но през клетъчните му стени биват всмуквани малки количества от различни минерални соли, вода, алкохол, както и повечето лекарствени медикаменти. Ето защо стомахът може по-скоро да се определи като храносмилащ, а не абсорбиращ орган.
Тънко черво – устройство, храносмилане и усвояване
Тънкото черво се състои от три основни части:
- дванадесетопръстник (първата част след стомаха);
- празно черво;
- хълбочно черво.
Третата част завършва с илеоцекална клапа, която блокира входа към дебелото черво.
Пътят от входа в тънкото черво до илеоцекалната клапа е много дълъг – кашата напредва с около 1 см за минута, а цялото разстояние изминава за периода между 4 и 8 часа.
След навлизане в дванадесетопръстника, хранителната каша (химус) бива подложена на действието на ензими, съдържащи се в сокове отделяни от жлъчката и панкреаса.
Соковете от своя страна се състоят от бикарбонат, липаза, амилаза и протеолитични ензими.
Тънкото черво има силно нагъната вътрешна повърхност покрита от клетки с власинки, което го превръща в превъзходен абсорбционен орган, благодарение на голямата си всмукваща площ. В началото на тънкото черво става усвояването на простите захари и мастно разтворимите витамини, по надолу се усвояват несмлените дизахариди, аминокиселините, мастните киселини, глицерола, след които се всмукват водноразтворимите витамини и жлъчни соли.
Така, докато кашата се движи през тънкото черво, окончателно се смилат белтъци, мазнини и въглехидрати и повечето хранителни вещества се абсорбират.
Следващата фаза на хранителната каша е да постъпи в дебелото черво.