Свети Харалампий – Лечител на чумата и покровител на пчеларите

Свети Харалампий е християнски светец-лечител, който според поверието държи всички болести. Той се почита на 10 февруари. На този ден се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве. Денят на Свети Харалампий е празник на пчеларите и на пчелите. Името е от гръцки и означава ‘светнал от радост’.

Свети свещеномъченик Харалампий е живял през втори век. Той бил вече на над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север започнало поголовно гонение и умъртвяване на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Харалампий продължавал да проповядва Христовото учение. През 198 година светецът е заловен и изправен пред съд, но той се държал достойно. Твърди се, че преди палачът да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога.

В българския народен календар денят се нарича Хараланбей, Араланбей, Хараламповден и Чуминден, тъй като според народните представи Харалампий е господар на болестите и основно на чумата, макар името ‘чума’ да се е използвало събирателно – народът разбирал всички страшни за онова време болести като шарка, холера, туберколоза. Някога хората вярвали, че чумата е затворена в шише, в което светецът я е хванал и я държи, а Господ ще я пусне, когато хората станат много грешни. Тъй като Св. Харалампий е открил чудодейните свойства на меда, това е празникът, посветен  на пчеларите, а Свети Харалампий се почита  като техен покровител. Затова на този ден вярващите християни носят мед в храма, който се благославя и освещава.

На 10 февруари хората празнуват за здраве, основно заради най-страшната болест на 19 век – чумата. Житието представя свети Харалампи като лечител на болести и рани, затова той много често се изобразява с дълга бяла брада и с ръка, вдигната за благослов, но и как бие чумата, заедно с дявола, които е оковал с вериги. Според народната традиция, за да се предпазят от болестта, стопаните премитат къщата и двора рано сутрин, за да ‘изметат болестите’, готвят гозби и опичат хляб. На обяд се слага трапезата, а най възрастната жена прикадява, сипва гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях на три съседски къщи. Осветеният на този празник мед се пази през цялата година и се използва за лек против шарка и други болести. На този ден празнуват хората с име Харалампи и Продан, както и Харалан, Хари, Ламбо, Ламби, Ламбрин, Ламбрина.

Според народните вярвания денят на Свети Харалампий трябва да се почита, особено от жените. На този ден не се върши домакинска работа – предене, плетене, шиене, тъкане, не се пере. Това се прави, за да не се разсърди светецът, който може да пусне чумата, заедно с другите страшни болести и да ги изпрати при хората. В Асеновград на този ден жителите отиват  в параклиса ‘Свети Василий’, за да се помолят пред чудотворната икона на Свети Харалампий.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *