Краен мозък

Крайният мозък е част от мозъчния ствол. Той е доминиращата част на главния мозък. Състои се от две полукълба, които са свързани с бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло. Това е така, тъй като крайният мозък в процеса на еволюцията нараства най-много. Двете полукълба са отделени едно от друго посредством дълбока надлъжна цепнатина. През крайния мозък минават аксони, които свързват симетрични части от двете полукълба. Крайният мозък у човека е толкова силно развит, че покрива почти изцяло останалите дялове на мозъка. Разполага се в черепната кутия и заема и трите черепни ямки. Кората на полукълбата е силно нагъната и има сложен релеф. Чрез няколко дълбоки бразди полукълбата се разделят на четири дяла – челен, теменен, тилен и слепоочен. Мазолестото тяло се ограничава от кората чрез браздата на мазолестото тяло.

Крайният мозък може да се раздели на три части – обонятелен мозък, който е най-старото образувание, централни сиви ядра на крайния мозък и кора, която е най-новото образувание. Всяко полукълбо на крайния мозък е покрито със сиво вещество, което образува кората. Кората на човешкия мозък се отличава от кората на животните не само със своята големина, но и с високата си дифе­ренциация, като в различните участъци нейната дебелина не е еднаква. Средната дебелина е около 2 – 3 мм и е изградена от огромен брой нервни клетки и техните израстъци. Те се подреждат в шест слоя – молекулярен, външен зърнест слой, слой на пирамидните клетки, вътрешен зърнест слой, слой на ганглийните клетки и полиморфен.

 

Обонятелният мозък е филогенетично най-старото образувание на крайния мозък. Неговите съставни части представляват различните елементи на обонятелния анализатор. Той съдържа образувания от различен произход, които могат да се разделят на периферна и централна част. Периферната част се състои от обонятелна луковица и продължаващия назад от нея обонятелен път. Централната част се състои от свода и зъбчатата гънка, както и от вдаващия се в кухината на слепоочната част от страничния вентрикул крак на морския кон. Това е наименованието на хипокампа – втлачената кора в страничното стомахче на слепоочния дял.

Освен в кората, сиво вещество се намира и в стволовата част на крайния мозък. Тук то се групира и образува така наречените централни ядра, тясно свързани с междинния мозък – подкорие. Сивото вещество образува четири ядра – опашато, лещовидно, ограда и бадемовидно ядро. Бялото вещество на полукълбата се разполага между сивото вещество на кората и сивите ядра. То се състои от голям брой нервни влакна, които имат различна посока и дължина. В зависимост от това, те се разделят на три вида – асоциативни, които могат да са къси и дълги, комисурални и проекционни влакна. Комисуралните влакна свързват симетрични части на двете полукълба на крайния мозък и влизат в състава на мазолестото тяло. По-късите проекционни влакна свързват зрителните хълмове с кората.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *