Дебело черво

Дебелото черво е крайната част на храносмилателния тракт. То се простира от илео-цекалната клапа на Баухин, където се съединява с тънкото черво, до заднопроходното отвърстие, наричано още анус. Не всичката храна, която човек изяжда, може да бъде смляна и използвана в храносмилателния канал – хранителните вещества обикновено се всмукват в тънкото черво, а несмляната част попада в дебелото черво. Нормално то е с дължина около 1,5 метра и е значително по-широко от тънкото черво, като диаметърът му намалява в дистална посока – в началната част диаметърът му варира около 70 – 80 мм, а в края намалява до 40 – 50 мм. Кръвоснабдяването на дебелото черво се извършва от клоновете на коремната аорта – горна и долна опорачна артерия, и вътрешна хълбочна артерия.

В дебелото черво се всмукват само вода и соли от чревното съдържимо. То започва със „сляп“ участък с малък израстък, апендикс. В дебелото черво живеят много безвредни бактерии, предизвикващи гниене на някои хранителни отпадъци, като по този начин се образуват газове. Бактериите се делят на ‘добри’ и ‘лоши’, като от баланса между тях зависи здравето на червото и нивото на токсини, които се отделят от процесите на гниене на храната. Дебелото черво извършва перисталтични движения, които осигуряват изхвърлянето на отпадъците от храната от организма през ануса. Около ануса са разположени мускули – сфинктери, които не позволяват неволно изпускане на отпадъчните вещества. В дебелото черво има симбионтни на човешкия организъм бактерии, които могат да синтезират витамин К.

Дебелото черво обгражда тънкото черво от три страни и се разделя по този начин на три основни части – сляпо черво, ободно черво и право черво. Сляпото черво е началната част на дебелото черво – то представлява сляпо завършваща торба, за която е прикрепен апендиксът. То започва от илео-цекалната клапа, която представлява вдаване на завършващия край на тънкото черво в стената на дебелото черво. Сляпото черво се разполага в дясната халбочна яма, а покрай него залягат гънки на тънкото черво. Ободното черво, колон, се разделя на четири части – възходящо, напречно, низходящо и сигмовидно. С предната си повърхност напречното ободно черво се допира до черния дроб, жлъчния мехур и стомаха, долната му повърхност заляга върху примките на тънкото черво, а задната се допира до дуоденума и задстомашната жлеза. Сигмовидното ободно черво има S-образна форма и се намира между низходящото и правото черво. Напречното и сигмовидното дебело черво се закрепват подвижно за задната коремна стена чрез перитонеални дупликатури – опорак на напречното ободно черво и опорак на сигмовидното ободно черво. Правото черво, ректум, е с дължина около 16 – 20 сантиметра и се разполага в малкия таз и перинеума. Неговият ход не е праволинеен, а образува две извивки и се разделя на две части – тазова и анална. Тазовата част се разполага до простатната жлеза, а аналната част започва на нейното ниво, насочва се надолу и назад, като завършва с анус. Стената на сляпото и ободното черво се състои от лигавица, подлигавичен слой и мускулна обвивка. Лигавицата няма чревни власинки като тънкото черво, а разполага с множество слузни жлези, чийто секрет покрива повърхността на лигавицата и облекчава придвижването на фекалиите по дебелото черво.

За едно денонощие в дебелото черво навлизат приблизително 1,5 литра течни отпадни продукти и престояват там за около 12 часа. В резултат на обработката на храната се образуват 450 грама полутечни фекалии. Правото черво притежава три странични извивки с напречни лигавични гънки, ректални клапи, които разделят фекалиите от газовете, така че образуваните средно 500 мл газове да могат да преминават през ануса, без да увличат със себе си фекалии. Хранителният химус минава еднопосочно от тънкото в дебелото черво през илео-цекалната клапа, която е затворена, ако в червата няма храна. Химусът минава на малки порции от тънкото в дебелото сляпо черво. Движенията на дебелото черво са бавни и размесващи, наречени хаустрации, а основна роля за придвижването на фекалиите през храносмилателния тракт в посока ректума играе перисталтиката. Ампулата на ректума служи за временно хранилище за фекалиите – когато нейните стени започнат да се разтеглят от постъпващите фекалии, специални нервни рецептори стимулират позив за дефекация. По време на дефекация гръдните мускули, диафрагмата, стомашните мускули и тазовата диафрагма оказват налягане върху храносмилателния тракт, а дишането временно се прекратява, тъй като в това време белите дробове избутват диафрагмата надолу, за да окажат натиск.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *