Фасулът, Phaseolus vulgaris, е растение от семейство Бобови, чиято родина е Централна и Южна Америка. В Европа културата е пренесена по време на Великите географски открития, а в Северна Америка се разпространява чак по-късно. Смята се, че фасулът е култивиран още преди епохата на инките, вероятно преди около 7000 години от индиански племена, които са обитавали териториите на днешни Мексико и Перу. Заради високия добив от едно растение и лесното й отглеждане до края на 16 век културата се разпространява в цяла Европа и по европейските колонии в Африка. Фасул е общото наименование на групата бобови растения, но обикновено се използва за зеления и зрелия боб. С името зрял фасул се обобщават ядливите семена на растението, а все още зелените семена и шушулки – зелен фасул. След векове подбор днес са класифицирани повече от 170 сорта фасул, които варират по цветове, размери и форми на шушулките и бобчетата. В България най-разпространен е белият фасул, а имаме и патентован сорт – смилянски боб.
Бобът има изключително висока хранителна стойност като включва много въглехидрати – 55.5% и протеини – 23%, а дозите мазнини не са много. Фасулът включва витамини B6 и B9, витамин C, желязо, магнезий, фосфор и цинк, селен и молибден. Храната има малък индекс на гликемично зареждане и влияе слабо на нивата на инсулина. Бобът е много богат източник на фибри и затова е много полезен за стомаха и прочистването на червата. Свареният или печен фасул може да се яде заради протеините от вегетарианци или хора, които не обичат месо. Бобовите зърна са полезни за зъбите и могат да предпазват от зъбен камък, тъй като имат антибактериални свойства. Бобът може да се консумира за лечение на проблеми с потентността, а зеленият фасул регулира обмяната на соли. Фасулът може да се използва и за козметични маски, като се комбинира бобена паста със зехтин и лимонов сок, а маската се използва срещу бръчки.
Зрелият фасул съдържа токсично вещество лектин фитохемаглутинин, което може да доведе до стомашно-чревно натравяне, ако храната не е напълно обработена или се яде в големи дози. За да се премахне токсичната съставка е нужно фасулът да се вари най-малко десетина 10 минутки, след което водата да се смени и да се вари за поне още десетина минутки. Бобовите кълнове съдържат доста фитохемаглутинин, затова не е препоръчително да консумирате кълнове и поници от растението. Зрелият боб съдържа още алфа-амилаза инхибитор, пепсин и трипсин инхибитори – все вещества, които пречат на нормалното храносмилане и усвояване на въглехидрати и протеин, тъй като блокират храносмилателните ензими. Те могат да се премахват с киснене, смяна на водата, сваряване на висока температура или печене. Количеството на вредните съставки варира. Освен това много хора с алергии могат да проявят реакция на свръхчувствителност спрямо зрелия фасул.
Много хора избягват да хапват фасул заради това, че много често от храната се образуват газове. Това се дължи на сложните захари, които не могат да се обработят от ензимите в устата и стомаха. Те се придвижват несмлени в посока на дебелото черво и се използват от сапрофитните бактерии. Като странични съставки от разграждането на захарите се образуват водород, метан и въглероден диоксид. За да не се образуват толкова газове трябва да се редуцират сложните захари в храната. С обикновената обработка, накисване в студена вода, се премахват само малка част, но се смята, че повече от 82% от захарите могат да се отстранят с накисване в студена вода, която се кипва и бобът се оставя поне шест часа, водата се изхвърля и храната се вари.