Болестта на Алцхаймер е мозъчно заболяване, което е породено от неизвестни напълно за лекарите причини. То е с характерни неврологични особености, които са свързани с дегенерацията на нервните клетки. Тази дегенерация води до деменция, проблеми с паметта и социалния живот. Немският лекар Алоис Алцхаймер за пръв път описва болестта през 1906 година. Най-често болестта се среща у хора след навършване на 65 годишна възраст. Според статистически изследвания през 2006 година е имало 26,6 милиона хора в света, които са болни от тази неизлечима болест, а се прогнозира, че до 2050 г. болестта ще засяга 1 на 85 човека по света.
Причини за заболяването
Досега не са изясни причините за развитието на болестта на Алцхаймер, а съществуват няколко хипотези. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на неврофибриларни възли сенилни плаки в главния мозък. Най-обсъжданата хипотеза е, че се оформя акумулация на амилоидни протеини в мозъка. У половината от пациентите с ранна поява на болестта се откриват мутации на гени, които са свързани с нея. Мутирането на гените води до прекомерен синтез на специфична форма на малки белтъчни частици в мозъка, които се наричат алфа бета. Учените смятат, че тези частици вероятно не могат да бъдат транспортирани от организма. Затова на този етап те се опитват да редуцират количеството на алфа бета амилоидните протеини в мозъка. Според резултати от други изследвания причината за проявата на Алцхаймер може да се дължи на малки разтворими молекули, които са наречени олигомери. Те се откриват трудно поради малките си размери. Според лекарите тяхното взаимодействие с клетъчната мембрана на мозъчните клетки може би е основната причина за появата на болестта.
Симптоматика и лечение
Една от трудностите за засичане на болестта е това, че страдащите от нея не забелязват какво се случва с тях. Затова ако имате съмнения или сте забелязали някаква симптоматика в проявите на близък човек, най-добре го заведете на лекар. Основните симптоми на болестта са бавната загуба на памет, особено за скорошни събития, неспособност да се научават нови неща, постепенна тенденция да се повтаря едно и също нещо, дезориентация, раздразненост, объркване и бавно западане на личностните и социални умения. При съмнения, че някой има болестта, трябва да се направи преглед със скенер, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, психологическо изследване. Наспоследък е постигнат значителен прогрес в диагностицирането на болестта.
За настоящия момент липсва специфично лечение за болестта на Алцхаймер. Обикновено се дават медикаменти, които могат да облекчат временно някои симптоми или да забавят прогресията на болестта. При лека и умерена форма се изписват AСhE-инхибитори, които водят до значими подобрения на когнитивните функции и ежедневните функции на болния. За тежката форма на болестта се изписва Мемантин, който подобрява общото функциониране и ежедневните дейности на болния. Някои данни сочат, че употребата на витамин E и гинко билоба може да забави прогресията на болестта. Важно е да се съблюдава пиенето на достатъчно вода, тъй като хората с Алцхаймер често забравят да се хранят и пият редовно, наблюдава се затруднение в грижата за основни нужди.