Апендицит

Апендицитът е заболяване, което се характеризира с възпаление на придатъка на сляпото черво, апендикс. Възпалението обикновено e предизвикано от лимфен или чревен застой, като създава възможност на типичните за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат възпаление. Заболяването е описано от професора по анатомия Реджиналд Хебер Фитц през 1886 година. Освен това той дава предположения как се лекува заболяването. То е характерно за всички възрасти, но предимно се проявява при по-млади хора.

Спрямо начина на протичане апендицитът се разделя на 2 вида, хроничен и остър.
При острия апендицит първоначално болката обхваща целия корем и впоследствие, след няколко часа, се локализира в долната му дясна част. Болката е силна и постоянна, и се изостря при движение на тялото. Температурата на тялото се повишава до 38°С, възможна е появата на гадене и повръщане. Постепенно коремът се втвърдява и започват да се нарушават функциите на храносмилателния канал. Хроничният апендицит се характеризира с тъпи болки, които се локализират от пациента в областта вдясно под пъпа. Този вид апендицит в повечето случаи се усложнява с увреждания на жлъчния мехур, на дванадесетопръстника, на дебелото черво и на стомаха.

Според лекарите седящите тоалетни са основният фактор за високия процент на заболели в развитите страни. Интересно съвпадение е, че първите документирани случаи на заболяването съвпадат с навлизането на седящите тоалетни в средата на 19 век. При поставяне на тялото в това положение не е възможно при изхождане да се изпразнят напълно червата и апендиксът остава непочистен. В естествената стойка на изхождане бедрата притискат апендикса, той се изпразва и остава чист.

Диагнозата на заболяването се поставя след провеждане на изследвания на кръвта и урината, и ехография на коремните органи. Преди поставяне на диагнозата не трябва да се провежда самолечение, тъй като то може да доведе до временно облекчаване на болката, но ще повиши опасността от задълбочаване на възпалението. Острият, а и хроничният апендицит се лекуват предимно оперативно. Хирургическата интервенция се нарича апендектомия. По време на операцията се изрязва възпаления израстък на сляпото черво. Процедурата е сравнително лека и е съпътствана от лечение с антибиотици за превенция на инфекции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *