Органичната храна: просто мода или реална полза?

 

 

Привържениците на здравословния начин на живот и всички, които просто искат да живеят по-добре и по-качествено, отдавна са запознати с израза „органична храна“. Това е абсолютно чистата екологично храна – такава, каквато на практика е била всяка храна пред време, т.е. без минерални торове, хормонални добавки, пестициди и генно инженерство. При производството на органични продукти днес е забранено да се използват химически методи за преработка, синтетични и генномодифицирани съставки.
Органично чистите плодове и зеленчуци са по-малко привлекателни на вид, те не могат дълго време да се съхраняват в складове, но затова пък са много по-вкусни и питателни, отколкото отгледаните по традиционния (днес) начин. В тях има повече витамини, минерали, хранителни и биологически активни вещества и разбира се, затова те са доста по-скъпи от обикновените продукти.
В Европа, за разлика от България, където само отделни магазини предлагат органични продукти, във всеки супермаркет има щанд за органични храни. Същото се отнася и за много кафенета и барове. С голяма популярност се ползват т.н. смути-барове, където се продават коктейлите „smoothies“ – напитки от органически плодове и зеленчуци, разбити с лед, с добавено мляко, ядки, сиропи.
Напълно логично възниква въпросът: струва ли си да се плаща 2-3 пъти по-скъпо за удоволствието да се поглезиш с „чист“ продукт, ако живееш в град със замърсен въздух?!
Повечето необходими да организма питателни вещества човек получава от храната, растителна и животинска, а съставът й се определя от условията, в които тя е отгледана. Ако картофите са пръскани с отрова срещу колорадските бръмбари, а пилетата са получавали хормони за по-бърз растеж, то ясно е, че подобна храна, попадайки в организма, ще “внесе” в него и вредните си съставки.
За да се постигне по-дълъг срок на годност, подобряване на външния вид и увеличаване на печалбите от производството, се използват все по-силни химикали (за стимулиране на растежа), антибиотици (за по-дълъг срок на годност) и генното инженерство (за защита от вредители и отглеждане на храната в неестествени за нея природни условия).
Някои от тези вещества, попаднали в организма, отслабват неговия имунитет. Медицински изследвания в някои европейски страни и САЩ показват, че интензивното използване на химикали води до нарастване на броя на заболявания като рак, диабет, артрит и други. Когато към това се добави и влиянието на замърсения въздух, вода и заседналия начин на живот, отговорът като че е ясен.
Статистическите данни показват, че 78% от хората с високи доходи са готови да плащат по-високи цени за чисти продукти. За тези, които не са платежоспособни остава другият вариант: сами да си отглеждат „чиста“ храна или просто да се стараят да си купуват продукти, които са по-малко модифицирани.
Смята се, че най-ниско ниво на пестициди има в аспержите, авокадото, бананите, броколито, цветното зеле, царевицата, кивито, мангото, лука, папаята, ананасите и в зеления грах. Най-високо е нивото на пестициди в ябълките, целината, вишните, гроздето, прасковите, крушите, картофите, спанака и ягодите.
Не забравяйте също, че добре узрелите плодове и зеленчуци съдържат значително по-малко нитрати, отколкото преждевременно откъснатите.
Ако всички изброено не ви допада, а все пак имате желание да се храните целесъобразно, тогава спазвайте старите добре известни правила: употребявайте повече плодове и зеленчуци, сложни въглехидрати и продукти с ненаситени мастни киселини, предпочитайте рибата, пийте повече вода, а при избора си на продукти се ръководете не от външния им вид или бързото им приготвяне, а от техния състав.(а)

 

 

източник: dieti.info

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *