Препоръчваме ви:
Според статистика от 2004 г. на Световната здравна организация, около 12.9 милиона души по света са починали от някаква форма на сърдечно-съдови заболявания. Всяка година Световният фонд за раковоболни изчислява, че броят на починалите е около 8 милиона души.
Изследване след изследване сочат, че рискът от подобни заболявания може да се промени от нашите навици, включително и от храната, която избираме да консумираме всеки ден. С всяка хапка здравословна храна, която приемате, несъзнателно намалявате рисковете от развитие на сериозни заболявания.
Ето някои от опасните храни, които трябва да избягвате, ако искате да балансирате здравословното си състояние:
1. Захар – прекомерният прием на захар причинява кариеси и се свързва с повишен риск от затлъстяване, възпаления и хронични заболявания, като метаболитен синдром и диабет тип 2. Наскоро беше доказано, че захарта, заедно с млечните продукти, са сред причинителите и на акне.
Захарта се среща в подсладените напитки, като безалкохолни, плодови сиропи и пуншове и на много от тях, не обръщаме особено внимание. Други захарни изделия, които трябва да избягвате са различните видове сладкиши, десерти, бонбони и закуски. И когато гледате за захар в списъка със съставките, имайте предвид, че тя има много имена: царевичен сироп, декстроза, фруктоза, златен сироп, малтоза, захароза.
Можете да заместите захарта с подсладители, като стевия, мед, естествени захари от сушени плодове и плодови консерви без добавена захар. Освен сладост, плодовете носят в себе си витамини, антиоксиданти, фибри, които няма да срещнете в нито една изкуствена храна.
2. Обикновените масла за готвене – често растителните масла за готвене, използвани в много домове и ресторанти имат високо съдържание на омега-6 мастни киселини и печално ниско ниво на омега-3. Диета, състояща се от силно небалансирано съотношение между двете, може да насърчи развитието на възпаления, включително и на сърдечно-съдови и ракови заболявания.
Къде се съдържат подобни количества – в полиненаситените растителни масла, като от гроздови семена, памучно семе, шафран, царевица, слънчогледово масло. Тези промишлени растителни масла много често се използват за приготвяне на консервирани храни и храна за вкъщи.
Можете да ги замените с масло от макадамия, студено пресован зехтин или други балансирани омега-3 и омега-6 масла. Маслото от макадамия е богато и на олеинова киселина, полезна за сърцето мононенаситена мастна киселина.
3. Транс мазнини – Транс-мастните киселини са известни с двойния си ефект – повишават нивата на лошия холестерол и занижават нивата на добрия. Освен това са отговорни за стимулиране на възпаленията, повишаване на теглото и резистентност към инсулин.
Най-честно транс мазнините се срещат в пържените храни, бързите закуски, храните, приготвяни с частично хидрогенирано масло, маргарин или растителна мазнина. Имайте предвид, че никъде по етикета може да не срещнете включено съдържание на подобни, но не можете да сте сигурни, че те са изключени. Най-подходящ пример за това е фъстъченото масло, преди да си го закупите, прочетете внимателно на етикета, да установите дали в съставът му има включено частично хидрогенирано масло или растителна мазнина.
Потърсете алтернативни продукти, които не съдържат транс мазнини, както и частично хидрогенирано масло. В случай на съмнение, можем да допуснем, че всички храни от търговските мрежи съдържат ненаситени мазнини, освен ако не е посочено друго.
4. Млечни продукти – млякото е често срещан алерген, който може да предизвика възпалителни реакции, като стомашни проблеми, запек, диария, кожни обриви, акне, затруднения в дишането към алергичните пациенти.
Млякото и млечните продукти са повсеместни храни, съдържащи частично хидрогенирано масло или омега-3 дефицитно растително масло. Освен очевидните млечни продукти, като масло и сирене, някои храни със скрито съдържание на мляко са: хляб, бисквити, кексове, кремове, сосове, зърнени закуски.
Заместители могат да са кефир и неподсладено кисело мляко в умерени количества за тези, които не са алергични към млякото.